Саймън Тойн - Sanctus

Вентилаторът увеличи оборотите и болката отново изгори крака на Кутлар.

Корнилиъс въведе в полето за търсене собствения си номер. Дръпна козирката на шапката над очите си и сплете пръсти на тила си. Лицето му бе безизразно като маска.

Нужни бяха само десетина секунди. Картата, изпълваща основния екран, стана по-детайлна, образът се увеличаваше, сякаш идваше от камера, падаща свободно от космоса право към центъра на Руин. Появиха се очертанията на сгради, после образът внезапно спря над плетеница улици. Стрелка посочи средната част на улица „Св. Троица“.

- Виждате ли! - Зили беше толкова сигурен в резултата, че дори не си направи труда да погледне екрана.

- Системата има и способности за сателитна навигация и може да установи местоположението на активен сигнал с точност метър и половина. Освен това е в състояние да следи два номера едновременно и да показва на какво разстояние са един от друг. С други думи, можете да проследите нечий телефон спрямо вашия собствен и програмата ще ви начертае най-краткия път до него. Просто апаратите трябва да са включени.

Корнилиъс затвори лаптопа.

- Благодаря ви за помощта.

- За нищо.

Корнилиъс погледна Кутлар, който стана и закуцука с благодарност към изхода. Корнилиъс се обърна и го последва.

- Трябва ли ви кутийката за обяд? - извика Зили след тях и кимна към червената пластмасова кутия на бюрото.

- Задръжте я - отвърна Корнилиъс, без да се обръща.

Лив застана под свирепата струя на душа и я нагласи толкова гореща, колкото можеше да издържа. Болката беше хубава. Пречистваща. Загледа как водата постепенно се избистря, докато измиваше тялото ѝ и се оттичаше в канала, отнасяйки със себе си мръсотията от изминалата нощ.

Прокара длан отстрани по гръдния си кош, намери кръстовидния белег, проследи очертанията му с върховете на пръстите си - отдаваше почит на онази част от себе си, която навремето я бе свързвала физически с брат ѝ. Дланта ѝ продължи нагоре към рамото и се спусна по ръката до мястото, където други белези нарушаваха гладката ѝ кожа - серия тънки линии, надраскани през детство, изтормозено от липсата на майка и усещането, че е чужд човек в собственото си семейство.

Болката, която усещаше под горещата вода, върна спомена за парещото ухапване на бръснача, което бе фокусирало тийнейджърския ѝ ум някъде извън хаоса на емоциите ѝ. Много ѝ се искаше баща ѝ да ѝ беше разказал онова, което сама бе открила на онази веранда в Парадайз, Западна Вирджиния. Сега разбираше, че тъгата в очите му не се е дължала на разочарованието му от нея. Той просто бе виждал жената, чието име носеше тя. Бе виждал любовта, която бе изгубил.

Горещата вода продължаваше да я облива и мислите ѝ се понесоха към собствените ѝ загуби - майка ѝ, после баща ѝ, а сега и брат ѝ. Завъртя крана до последно и нажежените иглички се забиха в плътта, отнасяйки сълзите ѝ. По-добре бе да изпитва болка, отколкото аб- солютно нищо.

Помощник-инспектор Сюлейман Мантус крачеше напред-назад в коридора. Беше изпълнен с твърде много нервна енергия, за да седи. Усещането обаче беше добро - същото като на атлет в разгара на състезанието; като радостната тръпка на ловеца, наближаващ жертвата си.

Подшушването на пресата за кражбата в моргата бе само върхът на айсберга. Знаеше как стават тези неща. Управлението щеше да се опита да замаже нещата, защото откъдето и да погледнеш, ситуацията вонеше по-лошо и от пандизчийски клозет; а колкото повече се опитваха да потулят скандала, толкова по-настървени за информация щяха да стават журналистите. Никой не плащаше по-добре от тях, а тази история беше световна сензация, така че сега той смучеше солидни суми от големите новинарски мрежи наред с първоначалните поръчители, чийто интерес към случая ни най-малко не отслабваше.

Погледна по коридора. Две униформени ченгета стояха до вратата и си бъбреха. Чуваше мърморенето им, но не можеше да различи думите. Извади телефона си, прелисти указателя и набра номер, свърза се и каза:

- Имам нещо, което може би ще ви заинтересува.

Корнилиъс стоеше до микробуса и гледаше как Кутлар мъчително куцука към него. Ако положението му се влошеше още, можеше и да преразгледат мнението си относно ценността му. Йохан седеше зад волана и говореше по телефона с информатора. Записа си някакъв адрес, затвори и каза:

- Момичето е тук.

Корнилиъс взе листчето и погледна към улицата. Кутлар беше единственият от тримата, който я бе виждал, но Корнилиъс също си беше създал свой образ, още откакто игуменът ги бе запознал с мисията им. Докосна набръчканата кожа на бузата си, където не растеше брада. Спомни си една улица в покрайнините на Кабул и жалната фигура, държаща вързоп парцали, който можеше да е и малко дете.