Саймън Тойн - Sanctus

- „Светлината Божия, заключена в мрак“ - тихо цитира Атанасий.

- „Не свещена планина, а тъмница проклета“ - отвърна отец Тома.

Двамата отново потънаха в мълчание.

- Колко жалко и същевременно иронично, че гениалната ти система за сигурност не ни позволява да разберем какво друго се казва в забранената книга - промълви най-сетне Атанасий. Погледът му бе вперен в трептящото пламъче на една свещ.

Отец Тома продължи да го гледа известно време, след което рече:

- Може и да има начин. Очите му блестяха убедено. - Трябва да изчакаме да мине вечерня, когато повечето братя се хранят или си лягат. Тогава в библиотеката е най-тихо и спокойно.

Гейбриъл усети вибрирането на телефона в джоба си, извади го и погледна екрана.

- Да, майко?

- Къде си? - попита Катрин.

- Преследвах крадците на тялото. Върнаха монаха в Цитаделата. Сега двама от тях са в някакъв долнопробен вертеп в края на Изгубения квартал. Другият наглежда микробуса им.

- Какво правят?

- Нямам представа, но реших да ги държа под око. Предполагам, че момичето е в безопасност - докато е с Аркадиан.

- Там е работата - каза Катрин. - Не е в безопасност. Ама никак.

Кутлар седеше в задната стаичка на пълния с боклуци магазин. Корнилиъс беше от лявата му страна. Друг мъж седеше срещу него, зад бюро, по което се търкаляха вътрешности на компютри и мобилни телефони. Зили беше „техният човек“ за нелегални технологии. Столът му скърцаше всеки път, когато слагаше пачка пари от червената пластмасова кутия за готова храна в банкнотоброячната машина. Дългата му черна коса висеше изпод бейзболна шапка с емблемата на вече несъществуваща фирма за трактори. Кутлар знаеше, че шапката крие плешивина, която никой не биваше да вижда.

Хавайската риза на Зили беше най-яркото нещо на това място, което приличаше на типична вехтошарница в долнопробен квартал, но служеше и като параван за всичко, от изкупуване на крадено имущество до пласиране на оръжие, дрога, а понякога дори и на хора. Именно Зили бе препоръчал на Кутлар „Клиниката за кучки“ като добро място за огнестрелни рани.

Зили гледаше как последните банкноти минават през брояча със същия поглед, с който наркоманът гледа приготвянето на дозата. После бръкна под бюрото, без да сваля очи от Корнилиъс. Малък вентилатор бръмчеше в тишината и охлаждаше дънната платка на изкормен компютър.

Болката отново прониза крака на Кутлар, когато Зили извади нещо матово и метално и го насочи към Корнилиъс. Корнилиъс дори не трепна.

- За мен беше удоволствие да работим заедно - каза Зили и на лицето му цъфна крива усмивка, разкриваща изненадващо здрави зъби. - Всеки приятел на Кутлар...

Избута пачките банкноти настрани, постави в центъра на бюрото нещо като лаптоп и го отвори. Екранът оживя и показа карта на света с празна колона отдясно, под две полета за търсене.

- Китайска технология - обясни Зили, сякаш им продаваше часовник. - Връзва се безпроблемно към всяка телекомуникационна мрежа на света. Просто вкарвате номера и получавате пълен отчет на всички входящи и изходящи обаждания - час, продължителност, дори подробности за сметката и регистрирани адреси.

Корнилиъс го изгледа безизразно и извади листа, който бе пъхнат в плика от игумена. На него имаше две имена и два номера. Първият беше на Лив. Корнилиъс го въведе в полето за търсене. На екрана се появи икона на пясъчен часовник и програмата се зае с ровенето из базите данни. След няколко секунди в колоната под полето за търсене се появи нов номер.

- Намери мрежата - каза Зили. - Това е единственото обаждане от или към този номер за последните дванайсет часа. Дванайсет часа е стойността по подразбиране. Може да се промени в настройките, но не ви го препоръчвам, защото ще получите номерата на всяка пицария на планетата и още куп други боклуци. А сега вижте това...

Премести курсора върху новия номер. Появи се диалогова кутия, показваща гласовата поща. Имаше и адрес в Пало Алто, Калифорния.

- Това е доставчикът. Ако номерът е на частен абонат, научавате адреса му.

Корнилиъс продължи да наблюдава как устройството се рови из телефонните мрежи и се опитва да засече апарата на Лив. Кутлар хвърли поглед към Зили с надеждата, че той ще погледне към него. Но Зили не го направи. Просто продължаваше да се взира в екрана. Накрая се появи ново съобщение: НОМЕРЪТ НЕ Е ОТКРИТ.

Корнилиъс погледна Зили и вдигна вежди.

- Добре... значи положението е следното... - Зили се облегна назад и столът му отново изскърца. - Системата работи само когато търсеният апарат е включен. Мобилните телефони изпращат сигнал на всеки няколко минути, за да се регистрират към най-близкия предавател. Ако телефонът е изключен, няма сигнал - и няма и следи. Въведете номер, за който знаете, че е активен. Ще видите какво имам предвид.