Саймън Тойн - Sanctus

Хубаво е да си представяш врага.

Помага ти да се съсредоточиш.

Затова за него тази жена сега бе жената, която бе помогнала за изтребването на целия му взвод, разрушителят на единственото семейство, което бе имал някога - докато Църквата не го прие в лоното си. Представяше си как тя застрашава новото му семейство и това му даваше сила и решимост. Този път щеше да я спре.

Когато Кутлар най-сетне стигна до тях, Йохан се измъкна иззад волана и отиде в задната част на микробуса.

- Качвай се - каза Корнилиъс.

Кутлар се подчини сляпо като куче, изпълняващо заповедите на господаря си, който го бие.

Йохан отново се появи с червения си анорак и мина покрай тях без нито дума; насочваше се натам, откъдето току-шо беше дошъл Кутлар.

Корнилиъс се настани зад волана, подаде адреса на Кутлар и каза:

- Води.

Болката разкъсваше крака на Кутлар, докато микробусът се друсаше по евтиния асфалт, излят направо върху древния калдъръм. Той си помисли за хапчетата в джоба си, но знаеше, че не може да си позволи да глътне още едно. Вярно, убиваха болката, но също така го караха да се чувства така, сякаш всичко е наред, а той не можеше да си позволи подобно нещо.

Не и ако искаше да живее.

Йохан зави на ъгъла и продължи към вехтошарницата на Зили. Когато приближи, извади мобилния си телефон, а лявата му ръка напипа дръжката на пистолета в джоба му.

Зили се беше качил на един стол зад тезгяха и тъкмо слагаше червената пластмасова кутия на горната лавица между един празен шпиндел за дискове и някакъв стар „Сега Мегадрайв“.

- Разкодираш ли такива глупости? - Йохан му показа телефона си.

Зили се обърна и присви очи към апарата.

- Разбира се - каза доволно и слезе.

Взе телефона и затрака по клавиатурата на компютъра си, който въпреки древния си външен вид можеше да хакне всеки телефон, създаван на този свят.

Извика менюто и със закъснение осъзна, че телефонът всъщност е разкодиран.

Ароматът на печено кафе от машината в ъгъла изобщо не успяваше да маскира вонята на моргата. Аркадиан седеше зад безнадеждно отрупаното бюро на Рийс и чакаше източването на големия PDF файл. Отвън тропането и звуците откъм лабораториите показваха, че нещата се връщат към горе-долу нормалния си ход.

Файлът беше изпратен от архивния отдел на Вътрешна сигурност на Съединените щати в отговор на запитването за отпечатъците, които бяха снели от найлона. Бяха получили съответствие за по-малко от минута. Аркадиан чак не можеше да повярва. Естествено, в полицейските филми всичко беше фасулска работа - достатъчно е само да пуснеш отпечатъците в компютъра и след няколко секунди получаваш име, адрес и актуална снимка на търсения. В реалния свят обаче пръстовите отпечатъци почти не се използваха за идентифициране на заподозрени; те бяха част от детайлна поредица доказателства, които свързваха заподозрения и престъплението след като извършителят е бил заловен с други, по-времеемки средства. Повечето отпечатъци просто липсваха в досиетата, за да бъдат сравнени.

Файлът най-сетне се източи и Аркадиан щракна върху него. Първата страница изпълни екрана и той разбра защо са намерили съответствието толкова бързо. Ставаше въпрос за служебно военно досие. Снемането на отпечатъци на мъжете и жените във въоръжените сили беше рутинна работа - така бе по-лесно да се идентифицират, ако загинат при изпълнение на воинския си дълг. До неотдавна повечето страни пазеха доста ревниво личните досиета на бившите си служители, но това бе преди 11/9. Сега като че ли данните бяха достъпни на всяка приятелска страна, която се интересуваше от тях.

Аркадиан прелисти първата страница и започна да чете.

Досието описваше подробно военната кариера на сержант Гейбриъл де ла Круз Ман (вече от запаса), служил в Пета група на Специалните части на Съединените щати. От снимката го гледаше униформен мъж с късо подстригана коса и пронизващи светлосини очи. Аркадиан я сравни с разпечатката от записа на камерата. Косата беше пораснала, но човекът бе същият.

Прегледа всичко - минало, психологически портрет, проверки и т.н. Тридесет и две годишен, баща американец, майка наполовина бразилка и наполовина туркиня. Бащата бил археолог, майката работела, а после оглавила международна благотворителна организация „Ортус“, така че ранните му години минали в обикаляне из света.

Често прекъсвано начално и средно образование в различни международни училища, след това Харвард, специализация в областта на модерно езикознание и икономика. Владее перфектно пет езика, сред които английски, турски и португалски, може да се оправя на пущу и дари след службата си в Афганистан.