Саймън Тойн - Sanctus

Аркадиан се запита - със закъснение - дали е било умно да позволява Лив да чуе това.

- Проверих всичко много внимателно. Пробата определено е от монаха. Така че ако се съди само по тези резултати и игнорираме факта, че аз лично направих аутопсията... - Рийс се поколеба. - Бих казал, че той се... възстановява.

На една трета по обиколката на колелото „Алилуя“ имаше висока елегантна сграда, която бе изтърбушена, подсилена и превърната в нелепо скъп паркинг. Металният ѝ параван се вдигна и един бял микробус излезе навън и се включи в натоварения трафик.

Гейбриъл наблюдаваше от другата страна на улицата със скрито от визьора на шлема лице. Погледна джобния си компютър като куриер, който проверява адреса на доставката. В горната част на екрана пулсираше малка бяла точка, а около нея пълзеше карта на улиците. Движението на точката съвпадаше точно с това на микробуса - или по-точно с движението на тялото на Самюъл: предавателят, който Гейбриъл беше поставил в гърлото му, показваше местоположението.

Той прибра компютъра в джоба на якето си и запали мотоциклета. Микробусът стигна до края на полукръга и зави наляво към центъра на стария град. Гейбриъл го последва, като остави няколко коли между него и себе си.

Малко преди северния булевард микробусът отби по една хлъзгава уличка покрай голям знак, приветстващ посетителите с добре дошли в квартал Умбра.

Откакто съществуваше Руин, Умбра или Кварталът на сенките, бе най-непопулярната и съответно най-малко заселената част на града. Сврени под северната страна на Цитаделата, улиците му постоянно се намираха в сянката на планината, дори в разгара на лятото. Напоследък ниските цени на земята го правеха чудесно място за огромните автопаркове, обслужващи армиите туристи, които нахлуваха в града. Сега микробусът пътуваше именно в тази долина на студен сив бетон.

След като напуснаха анонимността на колелото, Гейбриъл изостана още и се скри зад един градски автобус. Микробусът рязко зави надясно по тясна алея между две огромни многоетажни чудовища.

Гейбриъл продължи напред, направи бърз обратен завой, качи се на тротоара, изключи двигателя и пусна стъпенката. Свали страничното огледало и изтича до ъгъла, като по пътя вдигна визьора на шлема си. Приклекна до стената, подаде огледалото през ръба, като го държеше ниско до земята, и загледа алеята, която свършваше при отвесната скала, издигаща се към стената на стария град. Микробусът спря пред ниска бариера. Един мъж с дълга тъмна коса и брада се подаде от левия преден прозорец, пъхна карта в процепа на електронния четец, след което хвърли поглед назад.

Гейбриъл замръзна.

При липсата на слънчева светлина, която да се отрази от огледалото, единственото, което можеше да го издаде, бе движението.

Успя да разгледа внимателно шофьора. Приличаше повече на рок звезда или филмов актьор, отколкото на наемник. След секунди микробусът продължи напред и изчезна в сградата.

Гейбриъл извади компютъра от джоба си. Пулсиращата бяла светлина се движеше в горната част на екрана, където задната част на гаража опираше в планината. Той пъхна огледалото в джоба си и стана. Стотици автомобилни фарове надничаха над ниската стена от лявата му страна подобно на копнеещи за свобода затворници. Гейбриъл прескочи стената и забърза навътре.

Бе студено и влажно, миришеше на масло, бензинови пари и урина. Понеже си даваше сметка, че вероятно се намира в обхвата на някоя камера, Гейбриъл тръгна към едно паркирано по-нататък „Ауди“, престори се, че се кани да се качи, после коленичи уж да търси изпуснат ключ и отново погледна екрана на джобния компютър.

Бялата точка вече не се намираше в пределите на паркинга, а преминаваше през скалата отвъд него. Гейбриъл я загледа как пресича улиците и сградите на стария град в посока право към Цитаделата. Когато измина две трети от разстоянието, точката спря на място, примигна и изчезна.

Гейбриъл отиде до старата бетонна стена в дъното и опря компютъра в нея, за да усили сигнала. Точката се появи и отново примигна. Беше още по-близо до Цитаделата.

Някъде почти до стария ров угасна напълно.

Кутлар седеше отпред и се взираше в мрака на тунела пред подскачащите светлини на фаровете. Трополенето на гумите по неравния под и тътенът на дизеловия двигател се сливаха в общ скръбен звук. Друсането опъваше шевовете по крака му. Радваше се на болката - тя го поддържаше съсредоточен и доказваше, че все още е жив.