Саймън Тойн - Sanctus

- Имате предвид доктор Меахин - каза тя. - Трябва ли да подписвам някъде?

- Не, всичко е наред - отвърна Гейбриъл. - Човекът, който ме упъти насам, вече подписа.

Кимна на жената и се измъкна обратно в коридора. Беше пълно с хора. Чу някой да вика от рецепцията зад него. Продължи към рампата. Задната част на сградата бе пуста. В отсрещния край на алеята видя линейка да излиза на колелото „Алилуя“.

Скочи от платформата и спринтира към мотоциклета, който бе скрил зад един контейнер за отпадъци. С две резки натискания на педала запали двигателя и полетя напред, после рязко натисна спирачки. Колелото „Алилуя“ беше еднопосочно и движението по това време винаги беше натоварено. Погледна наляво. Не видя линейката. Започна да се провира между колите, като се оглеждаше напред. След мъчително маневриране стигна до пресечката с южния булевард, откъдето можеше да продължи в две посоки - надясно към покрайнините и наляво към Цитаделата. Заложи на втората възможност, но засега продължи право напред, готов да завие в която и да било посока в мига, в който види целта си.

Рязко натисна спирачка и задното колело закова. Чу се клаксон и един микробус го заобиколи в последния момент. Шофьорът изкрещя гневно от безопасността на кабината си. Гейбриъл изобщо не го чу. Гледаше булеварда в двете посоки. Линейката я нямаше. Просто беше изчезнала някъде между алеята и този кръстопът.

- Липсва ли нещо? - попита Аркадиан още от вратата.

- Не. - Рийс седеше зад бюрото си и държеше някакъв лист. - Мислех, че може да са взели това - доклада от лабораторията, за който ти споменах. Явно не са знаели какво представлява. Това е... невероятно.

Погледна над рамото на инспектора и на лицето му се изписа изненада. Лив стоеше на прага.

Аркадиан въздъхна.

- Рийс, това е Лив Адамсен. Тя е роднина на... Сестра е на монаха.

- Да, аз... ъ-ъ-ъ... Здравейте... - Рийс се усмихна нервно. - Съжалявам за ъ-ъ-ъ... - Млъкна и затърси път през минното поле от неподходящи обяснения за случилото се.

- Съжалявате, че изгубихте тялото на брат ми? - предложи Лив.

- Да всъщност... - каза той. - За първи път ми се случва.

- Е, винаги има първи път, нали?

Рийс се изчерви, с което съсипа добре поддържаната бледност на лицето си, и сведе поглед.

- Госпожице Адамсен - намеси се Аркадиан и я погледна авторитетно, или поне така се надяваше. - Зная, че сте ядосана, и имате пълното право да бъдете ядосана, но пратих всички служители на разположение да търсят онази линейка. Ще върнем брат ви. Изобщо не биваше да ви позволявам да идвате тук, а сега това е местопрестъпление и просто не можете да сте тук. Върнете се на рецепцията и изчакайте, докато не осигурим района.

Лив отвърна твърдо на погледа му и каза:

- Не.

- Това не е молба.

Лив с подчертана категоричност влезе в кабинета и седна срещу Рийс.

- Нека ви обясня защо ще остана. През последните двайсет и четири часа открих, че брат ми, когото смятах вече за мъртьв, наистина е умрял. Прелетях хиляди километри в неудобни самолети, за да дойда да го идентифицирам. Бях отвлечена, по мен стреляха, а после, точно когато си мислех, че най-сетне ще го видя, вие го изгубихте.

Замълча, за да осмислят думите ѝ, после продължи:

- Зная как да се държа на местопрестъпление. Не мога да замърся това повече, защото вече съм била тук. Така че нищо не ви пречи да ме оставите тук и да се погрижите да остана доволна. Защото - тя вдигна смачкания вестник, - ако се опитате да ме разкарате, първата ми работа ще е да се обадя на редактора си. Мислите ли, че няма да ми запази първата страница?

Погледът на Рийс се стрелкаше от Аркадиан към Лив и обратно. Двамата се гледаха като дебнещи се котки, докато Аркадиан най-сетне не примигна.

- Добре я каза той. - Останете. Но ако нещо стигне до пресата, каквото и да било, ще приема, че е дошло от вас, и ще ви преследвам за възпрепятстване на разследване. Разбрахме ли се?

- Напълно. - Тя се обърна и ледът в очите ѝ моментално се стопи. - И тъй... Рийс, нали?

Патологът кимна. Опърничавите жени го плашеха доста. Освен това ги намираше за невероятно привлекателни. А тази направо биеше всички рекорди.

- Говорехте нещо за лабораторни резултати?

Рийс погледна Аркадиан, който само сви рамене.

- Добре. Ъ-ъ-ъ... лабораторните доклади са нормална част от клиничната процедура... както вероятно знаете. Винаги правим стандартен набор тестове на тъканите, за да установим едни неща и да изключим други, като например дали жертвата е взела, или са ѝ дали нещо, което може да е допринесло за смъртта. Един от тези тестове измерва степента на некроза на черния дроб, което помага за установяване на времето на смъртта. В случая той всъщност не ни трябваше, тъй като имаше много свидетели, но процедурата си е процедура. Ето и резултатите... - Той посочи червената бележка, прикрепена към горния лист. - Дойде със запитване за замърсяване. От лабораторията мислят, че пробата е била надписана неправилно. Няма абсолютно никакъв признак за некроза. Всъщност точно обратното. Клетките като че ли... регенерират. Клетките на черния дроб наистина се възстановяват, разбира се, но само ако организмът е жив...