Саймън Тойн - Sanctus

Главата му бе замаяна от взетите хапчета. Осъзна, че трябва да има предвид това. Трябваше да е нащрек, ако искаше да се измъкне от тази ситуация. Тя бе станала съвсем ясна, когато Корнилиъс и Йохан му помогнаха да се махне от клиниката и да се качи в микробуса.

- Трябва да ни кажеш какво стана - беше казал Корнилиъс, сякаш му предлагаше приятелски съвет. - Трябва да ни кажеш как момичето е успяло да избяга. И най-важното - бе добавил и се бе приближил толкова, че косъмчетата на брадата му погъделичкаха ухото на Кутлар, - трябва да ни кажеш как изглежда тя.

Именно затова все оше дишаше. Те разполагаха само с името ѝ, а той бе виждал лицето ѝ. Докато продължаваха да я търсят, той им беше по-полезен жив, отколкото мъртъв.

Тунелът внезапно тръгна нагоре и свърши в просторна зала. Йохан завъртя волана и фаровете осветиха стоманена врата. Микробусът спря. Йохан изключи двигателя и двамата с Корнилиъс слязоха и минаха отзад. Кутлар нс помръдна. Купето леко се наклони, когато задната врата се отвори, и Кутлар чу шумоленето на найлон - вдигаха първия чувал.

Беше се смаял, когато убиха двамата парамедици. Смъртта на доктора беше някак си по-приемлива - никой нямаше да се изненада особено, когато намерят тялото му отпуснато в стола, както го бяха оставили. Беше прекрачил границата, откакто се бе пристрастил към наркотиците. Медиците обаче бяха обикновени цивилни. Съвсем свестни хора.

Сияещи в червено от светлините на стоповете, монасите се появиха иззад микробуса с първия чувал и го сложиха до стоманената врата. След като повториха процедурата още два пъти, Йохан извади карта, сложи я в четеца и вратата се отвори навътре. Секунди по-късно се затвори. Труповете някак си бяха изчезнали зад нея.

Корнилиъс и Йохан отново се качиха в микробуса.

- Мога да ви помогна да я откриете - каза Кутлар.

Корнилиъс се обърна към него и устните му се свиха.

- Как?

- Да се разкараме оттук и ще ви покажа. - Кутлар се опита да скалъпи усмивка, но успя само да направи гримаса. - Трябва да се обадя. - Сви театрално рамене. - Тук обаче няма обхват.

За момент Корнилиъс не каза нищо. Само гледаше избилата по кожата на Кутлар пот.

- Разбира се - каза най-сетне.

Двигателят оживя и звукът внезапно изпълни затвореното пространство. Кутлар загледа през страничния прозорец как червеното сияние в пещерата помръква, докато се отдалечаваха.

Трите чувала останаха да лежат в черната тишина на планината, докато в лабиринта тунели отгоре палеха факли и се приготвяха да ги приберат. Брат Самюъл се бе завърнал малко повече от двадесет и четири часа след бягството си от Цитаделата.

В началото бе Светът, и

Светът беше Бог, и Светът бе

добро.

Хладилното помещение на градската морга беше доста добро място за събиране на улики - ако изобщо можеше да има такова. Ограниченият достъп беше попречил на натрупването на обичайните допълнителни отпечатъци, косми и други следи, които пречат на повечето разследвания. Всички повърхности бяха клинично чисти. Имаше и пълен запис от камерите, показващи къде са били заподозрените и до какво са се докосвали.

- Ето там. - Аркадиан посочи края на найлона върху количката. - Първият заподозрян го докосна, докато се качваше.

Петерсен се усмихна. Отпечатъци се снемаха по-лесно единствено от стъкло.

- Докосна също и онзи шкаф - каза Аркадиан и посочи шкаф номер 8. - Уведоми ме веднага щом откриеш нещо - добави той и остави Петерсен да подрежда четчиците си и да отваря тубата фина алуминиева прах.

До вратата стоеше полицай, който се грижеше никой да не влиза и излиза от помещението.

Рийс крачеше напред-назад в коридора пред кабинета си. Когато Аркадиан се приближи, му подаде стъкленица за проби.

Аркадиан я взе, без да забавя крачка, и попита:

- Къде е тя?

- В помещението за персонала на първия етаж - отвърна Рийс зад гърба му.

*

В показанията се описваше всичко, което ѝ се бе случило от влизането в моргата до идентифицирането на загадъчния мъж от видеозаписа. Лив тъкмо се канеше да подпише, когато се появи Аркадиан. Тя все още се чудеше каква е играта на Гейбриъл и защо я играе. Не го беше описала като „мъжа, който се опита да ме отвлече“. Най-лошото, което бе направил, бе да се представи за полицай и да ѝ предложи да я откара до града. Не той беше човекът, насочил пистолет към лицето ѝ. Не беше откраднал и тялото на брат ѝ, макар все още да не бе сигурна какво точно правеше в хладилното помещение. Накрая се спря на „мъжа, който ме посрещна на летището и се представи като придружаващ ме полицай“. Не кой знае колко елегантно, но поне точно. Написа датата и се подписа.