Саймън Тойн - Sanctus

- Можете ли да върнете на девет и четиринадесет и да пуснете записа?

Мъжът отвори менюто и въведе часа. Образът подскочи и в празната допреди миг стая се появи мъж. Буташе количка към един от шкафовете.

- Кой е този? - попита Аркадиан.

Човекът от охраната се взря в екрана. Мъжът с количката спря и се огледа - беше чул писъка на сирената.

- Не му знам името, но работи тук - каза дежурният. - Мисля, че е от лаборантите.

Записът продължи на подскоци през три секунди, докато мъжът не изчезна: движеше се като лошо водена марионетка.

- Вижте покривалото - каза Лив и посочи екрана. - Прилежно сгънато върху количката. Когато влязохме, беше отметнато.

- Можете ли да увеличите скоростта? - попита Аркадиан.

Дежурният натисна един клавиш няколко пъти и образът започна да прескача през пет секунди, после през десет. Когато часовникът показваше девет и седемнадесет, в кадър влезе друга фигура.

- Задръжте - каза Аркадиан.

Записът отново тръгна през три секунди.

Новодошлият бе висок, чернокос, с тъмни дрехи. Не можеха да видят лицето му. През цялото време стоеше с гръб към камерата. Мина покрай количката и спря пред шкафа, който беше отворил Аркадиан. Облечена в ръкавица ръка хвана дръжката и дръпна. Сърцето на Лив заблъска в гърдите ѝ. Видя очертанията на чувал за трупове.

Мъжът отвори чувала. Въпреки лошото качество на картината Лив веднага позна брадатото лице и сълзи опариха очите ѝ. В следващия момент натрапникът се премести и скри лицето на Самюъл с тялото си. Като че ли търсеше нещо в джоба на якето си. Свали си ръкавицата, намери каквото търсеше и се наведе към отворения шкаф. После рязко се извъртя към вратата, стреснат от нещо. Държеше главата си наведена заради камерата, но Лив все пак го позна.

- Гейбриъл... - ахна тя. - Той ме взе от летището снощи.

Аркадиан грабна телефона на бюрото, без да изпуска от поглед екрана: гледаше как мъжът закопчава чувала, затваря шкафа, качва се на количката и дърпа найлоновото покривало върху себе си.

- Обажда се инспектор Давуд Аркадиан. Има проникване в моргата. Всички екипи да започнат да търсят заподозрения. Млад мъж. Слабо телосложение. Височина около метър осемдесет и пет. Черни дрехи...

Появиха се двама души, облечени като парамедици. Бутаха количка. По-високият хвърли поглед към камерата, но бе невъзможно да различат лицето му. И двамата бяха с хирургически маски, шапки, престилки и латексови ръкавици. Аркадиан ги гледаше как отиват право към шкафа на Сам. Провериха съдържанието на чувала, качиха го на количката и изкараха тленните останки на Самюъл Нютън извън кадър. Цялата операция отне по-малко от петнайсет секунди.

Гейбриъл се надигна като някакво създанис от филм на ужасите и ги последва, като остави покривалото така, както го бяха заварили.

Аркадиан сложи ръка на микрофона и попита:

- Има ли камера в приемното отделение?

Хладилното помещение изчезна и се смени с издигната бетонна платформа с линейка от едната страна и летящи врати от другата. Лив си помисли, че прилича на склад на месарница.

След няколко секунди вратите се отвориха и количката мина през тях. Двамата парамедици направо я запратиха в линейката.

Аркадиан свали ръка от микрофона и нареди:

- Смяна на приоритета. Искам незабавно издирване на линейка, тръгнала от градската морга в посока към колелото „Алилуя“. Номер неизвестен. Заподозрените са двама мъже, единият около метър и деветдесет, другият към метър и седемдесет и пет, и двамата облечени като парамедици. Заподозрените се търсят за проникване и противозаконно отнемане и в момента бягат от местопрестъплението. Снимка на другия заподозрян ще бъде разпратена след малко.

Затвори телефона и каза на дежурния:

- Свалете снимките на заподозрените от записа и ги пратете в централата по имейла.

И излезе. Трябваше да говори с Рийс.

Гейбриъл се вмъкна в празната разпределителна стая и клекна зад централния тезгях, върху който все още лежеше сутрешната поща и колети, зарязани след включването на алармата. Докато вадеше сака и шлема от скривалището им, чу гласове от коридора и грабна някакъв обемист плик.

- Добре ли сте? - На прага се появи жена на средна възраст и го загледа остро и подозрително през очилата си с дебели дизайнерски рамки.

- Да... имам пратка за... - Гейбриъл погледна етикета. - Доктор... Макин? - И пусна петстотинватова усмивка.

Горе-долу на втората секунда от сиянието ѝ ръката на жената се вдигна колебливо към гърдите ѝ и погледът ѝ омекна.