Саймън Тойн - Sanctus

Надникна вътре и видя телефона на Рийс да вибрира върху празното бюро. Апаратът се чукна в черна чаша, наполовина пълна с кафе с мляко. От бледата напитка все още се вдигаше пара. Аркадиан затвори телефона си и тишината отново изпълни всичко. Зад него в коридора се чу някакъв шум и той рязко се извъртя и посегна към пистолета си.

Лив видя как ръката на Аркадиан се стрелна към сакото му. Видя и че я позна и на лицето му се изписва раздразнение. Погледна над рамото му към празния кабинет. Отчаяно ѝ се искаше да разбере какво става, но знаеше, че не е време да задава въпроси.

Аркадиан бутна вратата, като я докосваше само с ръкава си, и сърцето на Лив се разтупка. Беше в бранша достатъчно време, за да разбере какво означава това движение. Ченгето разглеждаше това място като местопрестъпление.

Аркадиан отново се обърна към нея и нареди:

- Стойте тук. - И тръгна към друга двойна врата в дъното на коридора. - Не пипайте нищо.

Бутна вратата с рамо. Лив забърза след него и се мушна в процепа, преди вратата да се затвори. Озова се в тясна безлична стая.

Температурата бе само няколко градуса над нулата и във въздуха се носеше миризма на дезинфектанти и нещо сладникаво, което предизвикваше леко гадене. Едната стена беше заета от големи шкафове, поне тридесет. Лив внезапно потръпна, когато си даде сметка какво има в тях.

В центъра на стаята стоеше изоставена количка. Върху долната ѝ половина имаше найлон, отметнат настрани като чаршаф. Сякаш лежащият беше станал при включването на тревогата и беше излязъл заедно с всички останали. Аркадиан я заобиколи и спря пред един шкаф на отсрещната стена, трети във втория ред, означен с номер 8. В залепената за прозореца прозрачна папка имаше написана на ръка бележка. Лив не можеше да я прочете от мястото си, но се досещаше какво пише на нея.

Аркадиан хвана дръжката с ръкав да отвори шкафа - и в същия миг Лив чу звук зад себе си и рязко се обърна. Блед кльощав мъж стоеше неуверено на прага. В едната си ръка държеше недояден геврек, с другата отмяташе косата си назад.

- Къде беше, по дяволите? - викна му Аркадиан.

Рийс се облегна на касата и погледна покрай Лив.

- Пропуснах да закуся - каза и посочи геврека. После на лицето му се изписа смущение.

Лив проследи погледа му.

Шкафът бе празен. Тялото на брат ѝ го нямаше.

Лив, Аркадиан и Рийс стояха като хипнотизирани.

После Аркадиан развали магията. Погледна към ъгъла и заповяда:

- Вън! - И ги подкара към относителната топлина на коридора и стълбището. - Никой да не влиза - извика на Рийс. - Провери кабинета си за липсващи неща, но не докосвай нищо.

Рийс и Лив се спогледаха. По погледа му пролича, че му се струва позната, после на лицето му се изписа безпокойство, когато разбра коя най-вероятно е тя. Лив се извърна, преди на лицето му да се изпише съчувствие. Видя Аркадиан да изчезва през вратата към стълбището и тръгна след него, отчасти да разбере какво става и отчасти да не ѝ се налага да слуша съболезнованията на патолога за загубата ѝ.

Аркадиан се втурна в приемната, която вече бе пълна с хора, които се връщаха в сградата, проби си път към офиса на охраната и каза на страховитата дама зад бюрото:

- Обадете се в централата. В моргата е станала кражба. Да изпратят екип следователи.

Тя го изгледа свирепо и възмутено над очилата си за четене.

- Веднага! - извика той и всички се обърнаха към него. - И никой да не слиза в сутерена.

Нервният център на охраната на моргата бе голям колкото да побере стол, бюро и няколко компютъра, записващи сигналите от камерите. На бюрото имаше два екрана, разделени на по три части, предаващи изображения от различни камери. Униформен мъж около петдесетте погледна влизащия Аркадиан. Светлината на екраните се отразяваше от фотосоларните стъкла на очилата му, които все още бяха тъмни от ярката слънчева светлина навън.

Аркадиан размаха значката си.

- Можете ли да включите записа от хладилното помещение в сутерена?

Вратата зад него се отвори и в тъмната стая нахлу светлина. Аркадиан се обърна и видя Лив да се намъква в помещението. Гледаше решително към мониторите, за да избегне погледа му. Аркадиан понечи да ѝ каже да излезе, но реши, че е по-добре да я държи до себе си.

Измъкна телефона и намери записа на обаждането на Рийс, когато се бе задействала алармата. Девет и четиринадесет. Един от екраните показваше записа от камерата, която бе забелязал в ъгъла на помещението.