Саймън Тойн - Sanctus

Униформеният служител провери подписа ѝ и излезе. Аркадиан затвори вратата след него.

Лив дръпна към себе си едно потиснато на вид мушкато от ъгъла на масата и започна да го чисти: махаше изсъхналите цветове от задушените стебла, натрошаваше ги и ги пускаше в саксията.

- Намерихте ли го?

Аркадиан погледна към улицата. Щеше да е чудесно точно сега пред сградата да спре полицейски микробус и да измъкнат от него и тримата заподозрени, закопчани. Уви, това не се случи.

- Още не - отвърна той. На мокрия път, където бяха спрели пожарните, се виждаше петно дизел, преливаше във всички цветове на дъгата. - Работим по въпроса. - Обърна се към смачкания вестник на масата. Първата страница бе превърната в калейдоскоп от букви и драсканици. - Някакъв напредък с това?

- Нямах много време да се съсредоточа, ако трябва да съм честна. Бях малко разсеяна, така да се каже.

Аркадиан премълча с надеждата, че тишината ще смекчи настроението ѝ.

- Наистина ли мислите, че затова са го отмъкнали? - Тя отново огледа надрасканите букви и символи.

- Може би. Пипнем ли ги, ще ги питаме. А дотогава бих искал да ви помоля нещо. - И сложи на масата пакета, който му бе дал Рийс.

Лив присви очи.

- Това е комплект за вземане на ДНК проба, нали?

- Да. Предвид лабораторните резултати, които е получил Рийс, ще е много полезно да сравним вашата ДНК с тази на брат ви. А и с това ще установим без капка съмнение родството ви. - И плъзна комплекта към нея.

Лив откъсна последното мъртво цветче от мушкатото, смачка го и го пусна при другите. Изтръска ръце, отвори комплекта и отърка с клечката с памук вътрешната страна на бузата си. Пусна я в бурканчето, затвори го и му го подаде. Цитаделата се издигаше зад сградите от другата страна на улицата, сурова и безпристрастна на фона на небето. От гледката я побиха тръпки.

Аркадиан проследи погледа ѝ, забеляза някакво движение на улицата и възкликна:

- Господи!

Пред сградата бе спрял микробус на телевизионен екип.

- Не съм ги викала аз - каза Лив. - Занимавам се единствено с преса. Не обичаме тези типове.

На вратата се почука.

- Извинявай, шефе, но снех почти пълен набор отпечатъци от найлона - каза Петерсен. - Как искаш да ги пратя, за нормална или ускорена обработка?

- Задръж за момент, ще дойда с теб. - Аркадиан се обърна към Лив. - Знам, че не сте се обаждали на журналистите, така че не тълкувайте погрешно онова, което ще кажа... Мисля, че трябва да ви измъкнем от сградата.

Лив се намръщи.

- Това не е опит да се отърва от вас - продължи Аркадиан. - Просто мисля, че ще сте в по-голяма безопасност, ако не се мотаете наоколо. Ако журналистите научат за случилото се, ще обсадят моргата. Не искам хората, които откраднаха брат ви, да ви гледат в новините в шест вечерта. Ще уредя някой да ви откара до управлението, за да можете да вземете душ и да се преоблечете. Ще ви намеря там по-късно. Става ли?

Лив погледна калните си дрехи.

- Става. Но ако използвате това като повод да ме отсвирите, незабавно ще дам пресконференция.

- Както желаете - отвърна той. - Само стойте далеч от прозорците. He искам да виждам лицето ви по новините.

„И аз“ - помисли си Лив, докато оглеждаше мърлявата си блуза.

Атанасий бе извикан в кабинета на господаря си малко след утреня, за да го придружи на една задача. „В името на братството - беше казал игуменът и бе добавил: - Задача, за която не бива да споменаваш пред никого.“

И ето че сега се спускаха по тясното стълбище, като си осветяваха пътя с една-единствена факла. От време на време минаваха покрай други тесни и загадъчни коридори.

След пет-шест минути непрекъснато спускане Атанасий видя слабо мъждукане отпред. Идваше от някаква арка, която изглеждаше по-нова. Влязоха в малка пещера, където мълчаливо стояха двама монаси с факли. И двамата носеха зелените раса на sancti.

Зад тях имаше взидана в стената врата, изработена от тежка стомана. В единия ѝ край имаше тънък жлеб, подобен на високотехнологичните ключалки, охраняващи входа към голямата библиотека. Игуменът кимна мълчаливо на sancti, бръкна в ръкава си и извади маг- нитна карта. Чу се приглушено прещракване. Игуменът отвори широко вратата и тримата минаха през нея. Атанасий се поколеба за момент, но ги последва.

Помещението бе малко, а въздухът изглеждаше по-топъл и в него се носеше фин прах, който сияеше в оранжево на светлината на факлите. В отсрещната страна също имаше стоманена врата, пред която лежаха какавиди от дебел найлон. Атанасий веднага се сети какво има в тях.