Саймън Тойн - Sanctus

- Можете ли да ми кажете името си?

Той прошепна нещо, но тя не успя да го разбере. Наведе се още и усети дъха му в ухото си, когато той прошепна отново, нещо като „Ego sanctus...“ 101Нещастникът определено беше в делириум.

- Направихте ли нещо за спиране на кървенето? - попита тя, докато се изправяше.

- Затворихме раните и вливахме плазма, за да не се обезводни съвсем. Просто не спира.

- Кръвно?

- Шейсет и две на четиридесет и спада.

„Не е опасно ниско, но наближава границата“.

Сестрата прикрепи електроди към гърдите на пациента и сърдечният монитор оживя. Пулсът също изглеждаше твърде бавен. Доктор Кулин погледна отново раните. Нямаше признаци за съсирване. Може би беше болен от хемофилия. Суматохата покрай другите постъпващи я принуди да вземе бързо решение.

- Петстотин единици протромбин и двеста милиграма витамин К. И го зашийте по-живо, за да можем да започнем кръвопреливане. Ще му изтече цялата кръв, ако не побързаме.

Излезе в коридора. Парамедиците бутаха носилки с още трима монаси към дъното на отделението. И тримата губеха зашеметяващи количества кръв от рани, идентични с онези, които бе видяла току-що.

- Къде да оставим този пациент?

Гласът на парамедика я накара да се обърне. Погледна надолу и с облекчение видя, че на носилката не лежи монах.

- Ето тук - каза тя и посочи стената на коридора. Отделенията за преглед се пълнеха бързо, а тази жена като че ли нямаше кръвоизливи. Парамедикът спря носилката и я застопори.

- Какво имаме? - попита доктор Кулин, докато отваряше напукания почернял визьор на мотоциклетния шлем и насочваше лъча на фенерчето към дясното око на жената.

- Намерихме я в тунела - каза парамедикът. - Жизнените показатели са силни, но беше в безсъзнание и не дойде на себе си през целия път дотук.

Доктор Кулин освети лявото око. Зеницата се сви малко по-малко от тази на дясното.

- Направете ѝ рентген - нареди тя. - Вероятна черепна фрактура. Не махайте шлема, докато не разберем с какво си имаме работа.

Докато откарваха носилката, входната врата се отвори и вкараха още двама окървавени монаси - със същите рани и същата огромна загуба на кръв.

„Какво става, по дяволите?“

Доктор Кулин отиде зад първата завеса, направи бърза преценка и предписа същата доза кръвосъсирващ агент. Чу друг доктор да вика по коридора за пет литра нулева положителна. Тръгна замаяно към следващата завеса и я дръпна. Очакваше я поредната изненада. Отново монах, който обаче не кървеше; стоеше до носилката, на която лежеше млада жена, държеше я за ръката и спореше със сестрата.

- Няма да я оставя!

По расото му имаше много кръв, макар и не колкото при другите монаси. Жената беше цялата окървавена, явно от голяма рана на шията. Доктор Кулин пристъпи към нея и дръпна яката на тениската ѝ. Отдолу кожата беше изпоцапана с аленочервена кръв, но не се виждаха никакви рани.

- Състояние? - попита тя, докато търсеше източника на кръвотечението.

- Жизнените показатели са ниски, но стабилни - отвърна сестрата. - Кръвно осемдесет на петдесет.

Доктор Кулин се намръщи. Беше достатъчно ниско, за да говори за значителна загуба на кръв, но така и не можеше да види рана. Може би кръвта не беше нейна.

- Сложете я на система и следете кръвното. - Усмихна се на жената. Едва сега я разгледа по-добре. - Иначе изглеждаш наред.

За момент остана като хипнотизирана от почти неземно ярките ѝ зелени очи, които се взираха в нея, после се овладя и се обърна към монаха.

- Добре съм... - почна той.

- Е, значи няма да имате нищо против да погледна.

Дръпна окървавените краища на разкъсания ръкав на расото и погледна окървавената плът. Източникът на неговото кървене беше ясен - гаден разрез на китката, несъмнено доста дълбок. Раната изглеждаше на няколко дни, ако можеше да се съди по степента на заздравяване, но въпреки това кръвта изглеждаше прясна.

- Какво се е случило? - попита доктор Кулин.

- Малко изгубих съзнание - отвърна монахът. - Ще оживея. Моля ви, имам въпрос. Да са докарвали една жена? Изглежда на около четиридесет. Черна коса, около метър шейсет и пет?

Доктор Кулин се сети за жената с мотоциклетния шлем и каза:

- Пратих я на рентген. - Някъде зад нея тревожно запищя монитор. - И тя малко е изгубила съзнание. Но не се безпокойте - мисля, че ще се оправи.

Лив чу сред какофонията забързаното скърцане на обувките на докторката, която тръгна нанякъде. Чуваше и хиляди други звуци.