Саймън Тойн - Sanctus

Атанасий се взираше в кланицата пред себе си. Изстрелът беше отхвърлил игумена към гадните шипове от вътрешната страна на празния саркофаг. Той пристъпи напред, все още насочил оръжието към окървавената фигура на бившия си господар. Игуменът не помръдваше.

Погледна другите двама - мъж и жена. И двамата го гледаха уморено. Той свали пистолета и тръгна към тях. Мъжът носеше расо, но беше непознат. Имаше рани отстрани на гръдния кош и на ръката, ако се съдеше по кръвта и разрязания плат.

Жената беше в много по-тежко състояние. Имаше дълбока рана на шията и кръвта ѝ се стичаше на земята и в каналите по пода. Атанасий се наведе, за да огледа раната по-добре. И замръзна безмълвен, когато пред очите му случи чудо и плътта започна да се затваря.

Само за секунди леещият се поток кръв се превърна в тънка струйка, която след миг секна. Той погледна лицето на жената, видя в очите ѝ нещо неподвластно на времето и си спомни думите, които беше прочел в Еретическата библия.

Светлината Божия, заключена в мрак.

Протегна ръка да докосне лицето ѝ, но някакъв шум откъм олтара накара всички да се извърнат.

Игуменът се беше размърдал. Тримата гледаха как главата му тежко се олюлява на раменете и се обръща към тях. Очите му се насочиха право към Атанасий. Факлата лежеше на пода, тлееше, задушена от расото, и го обгръщаше в дим.

- Защо? - попита той объркано и някак разочаровано. - Защо ме предаде? Защо предаде своя Бог?

Атанасий погледна зловещия отворен Тау и оковите за китки, увиснали в края на хоризонталните рамене.

Не свещена планина, а тъмница проклета.

Погледна отново към жената. Нежната ѝ шия вече беше напълно заздравяла, бездънните ѝ зелени очи горяха с живот.

- Не съм предал своя Бог - каза той и се усмихна на свръхестествената жена. - А току-що Я спасих.

И видя Едната, що вървеше по Земята.

Без да старее. Без да изнемощява.

И човекът ѝ завидя.

Жадуваше за нейните сили и искаше да ги притежава,

реши, че ако успее да залови Едната, ще научи тайната на вечния ѝ живот и ще я направи

своя собствена.

И започна да разказва история срещу Едната, която нарече Ева,

лъжлива история как в началото имало мъж.

Мъж, който бил равен на нея - дори по-велик,

мъж на име Адам.

Адам вървял като бог из земната градина

и карал живота да процъфтява, също като Ева.

И разказваше историята как Ева му завидяла.

Мразела грубото му тяло и космите по него,

смятала го за по-близък до зверовете, отколкото до божественото.

Затова създала странно дърво и го убедила да яде от плода му

с обещанието, че ще се сдобие с велико и могъщо познание.

Но плодът бил отрова и направил мъжа слаб,

лишил го от божествените му способности

и изпълнил главата му с гняв и страх.

Историята била разказвана и преразказвана,

докато всички завистливи мъже не повярвали, че Ева е

техен враг

и че смъртта ѝ е единственият път обратно към божественото.

Един ден Ева приближила пещерите, където живеели мъжете,

и чула оттам звяр, ревящ от болка.

Последвала звука дълбоко в студеното сърце на планината

и открила диво куче, завързано за пода,

посечено, цялото в кръв и виещо от болка.

Когато Ева пристъпила към него, племето изникнало от мрака.

Удряли я със сопи и я рязали с ножове, но тя не умирала.

Вместо това животът се вливал в нея от Майката земя, лекувал я и ѝ връщал силите.

В страха си мъжете запалили огън и блъснали Ева в него,

но от мехурите ѝ потекла кръв и угасила пламъците,

и отново тялото ѝ станало цяло.

Някои мъже тръгнали по света да събират отровите на земята.

Принудили я да ги погълне, но тя пак на умирала.

Затова я държали слаба.

Светлината Божия, заключена в мрак,

защото не смеели да я пуснат от страх какво ще последва,

нито пък можели да я убият, защото не знаели как.

И докато времето минавало, мъжете станали пленници

на собствената си вина

и техният дом се превърнал в крепост,

съдържаща единственото познание за делото, което извършили -

не свещена планина, а тъмница проклета.

И Ева в плен ще остане, свещена тайна - Тайнство,

докато не дойде времето, когато мъките ѝ ще свършат.

Истинският кръст ще се яви на земята,

всички ще го видят едновременно - всички ще се дивят.

Кръстът ще падне,

кръстът ще се издигне,

за да разкрие Тайнството

и да донесе новия век

чрез милостивата си смърт.