Саймън Тойн - Sanctus

Нова книга Битие от Еретическата библия,

Далечни звуци започнаха да проникват през безчувствената мъгла в главата на Аркадиан - приглушени развълнувани гласове, скърцане на гумени подметки по твърд под. Опита се да отвори очи и не успя - клепачите му бяха твърде тежки и не можеше да ги повдигне. Затова остана да лежи и да слуша. Тъпата болка в гърдите и рамото постепенно се изостряше.

Пое дълбоко дъх и съсредоточи всичките си сили върху отварянето на очите. Клепачите му се разделиха за част от секундата и той побърза да ги затвори.

Беше светло. Болезнено светло. Видяното сякаш бе прогорило ретината му - шахматните шарки по окачения таван, корниз от едната страна с висяща от него завеса. Осъзна, че е в болница.

После си спомни защо.

Надигна се, опита се да седне, но нечия твърда ръка го задържа.

- Леко, леко... - разнесе се мъжки глас. - Спокойно. Просто ви преглеждам раната. Какво се е случило с вас?

Аркадиан се напрегна да си спомни. Раздвижи сухия си език в устата.

- Биха... - успя да каже той най-сетне.

- Чак пък да са ви били!

- Не. - Поклати глава и моментално съжали. Пое още няколко пъти дъх, докато леглото не спря да се люлее под него. - Биха ми... нещо... Не зная какво...

- Добре. Ще вземем кръвни проби. Може да се наложи да ви упоим отново, преди да ви закърпим.

- Не! - Аркадиан отново поклати глава. Този път световъртежът не бе така силен. - Трябва да се обадя. - Отново принуди очите си да се отворят и примижа срещу ослепителната светлина на спешното отделение. - Трябва да ги предупредя.

Завесата се дръпна, някаква дребна жена с бяла престилка се приближи и взе прикрепения към носилката картон.

- Спящата красавица се събуди - каза тя и кичурите на пепеляворусата ѝ коса се разпиляха около лицето ѝ, докато четеше бележките на парамедика. Табелката на гърдите ѝ я представяше като доктор Кулин. Тя погледна раната. - Какво е положението?

- Чиста е - отвърна медикът. - Още кърви, но няма засегнати важни органи. Куршумът е излязъл.

- Добре. - Доктор Кулин остави картона. - Превържете го и го изкарайте. Спешното ще ни трябва в най-скоро време.

- Защо? - попита Аркадиан.

Тя го погледна озадачено.

- Защо трябва да ви превързваме ли? Защото сте прострелян.

- Не, защо ви е нужно спешното?

Доктор Кулин погледна значката, затъкната в колана на Аркадиан от парамедиците. Това беше стандартната процедура. Така, когато при някой сблъсък имаше жертви от двете страни, добрите се ползваха с предимство в болницата.

- Имало е експлозия. Пристигат много ранени. И от онова, което чух, инспекторе, раните им са много по-сериозни от вашата.

- Къде? - попита Аркадиан, макар че вече знаеше отговора.

Някаква суматоха отвън привлече вниманието на докторката.

- При стената на стария град - каза тя, докато дърпаше отново завесата. - Недалеч от Цитаделата.

Аркадиан зърна бързо минаваща покрай него носилка на колела. На нея имаше мъж, целият окървавен, облечен точно като онзи, когото бе оглеждал в моргата преди два дни.

Затвори очи и вдиша миризмата на кръв и дезинфектанти. Изведнъж се почувства ужасно уморен. Онова, което се бе надявал да предотврати, вече се бе случило. Прииска му се да може да поговори с жена си и да слуша нежния й глас вместо набиращия сила хаос наоколо. Искаше да ѝ каже колко я обича и да чуе тя да му казва същото. Искаше да ѝ каже, че е добре, че не бива да се тревожи и че скоро ще се прибере у дома. После си помисли за Лив Адамсен, за Гейбриъл и за жената в склада - и се запита дали някой от тях е все още жив.

Доктор Кулин последва първата количка зад завесата за преглед и се спря като закована. Работеше в спешното отделение повече от десет години, но никога не бе виждала подобно нещо. Тялото на мъжа беше покрито с разрези, очевидно нанесени нарочно, които пропиваха с кръв зелената материя на набързо разрязаното расо. Кръвта беше толкова много, че сякаш го бяха потопили в нея.

Обърна се към парамедика, който го беше докарал.

- Не ставаше ли дума за експлозия?

- Да. Взривът е пробил дупка в основата на планината. Този тип е от вътрешността на Цитаделата.

- Майтапиш се!

- Лично го измъкнах навън.

Доктор Кулин се наведе предпазливо и освети с фенерче окото на монаха.

- Чувате ли ме?

Главата му се люшна от една страна на друга, при което дълбокият разрез на шията се отвори и затвори противно, сякаш дишаше.