Саймън Тойн - Sanctus

„Тя умира“ - помисли си ликуващо той.

И тогава Ева проговори с глас, който бе повече въздух, отколкото звук.

- KuShikaaM - прошепна успокояващо. - KuShikaaM.

Лив отвори очи и я погледна като дете, гледащо майка си. После се усмихна и очите ѝ се затвориха спокойно - като очите на Ева.

Щом ужасният писък разцепи мрака, Гейбриъл затича по слабо осветения тунел. Болката в ръката вече бе станала почти непоносима и започваше да му призлява.

Стигна края на тунела точно когато писъкът спря. Долепи се до стената. Надникна иззад ъгъла. Видя горящата пещ в дъното на помещението, точилата пред нея и големия кръгъл камък на стената с изваяния върху него знак Тау. До камъка стоеше монах и се взираше в чернотата отвъд отворената наполовина врата. Писъкът вероятно бе дошъл оттам. Значи Лив беше там, Тайнството също. Гейбриъл пристъпи напред.

Монахът се обърна, видя го, извади ръка от ръкава на расото и понечи да вдигне оръжието си, но така и не успя. Двата куршума го улучиха в гърдите и го запратиха върху голямата каменна врата. Пръстът му се сви конвулсивно и пистолетът стреля, но улучи само скала.

Беше мъртъв още преди да падне на земята.

Игуменът и Корнилиъс се сепнаха от изненадващата стрелба. Беше съвсем близо. От другата страна на вратата.

- Иди виж какво става - каза игуменът и отново се обърна към Ева, която бе толкова бледа, че почти сияеше, докато вечната ѝ жизнена сила я напускаше. Колкото по-слаба ставаше тя, толкова по-силен се чувстваше той. Пророчеството все пак беше изпълнено. Сега той щеше да е безсмъртен. Като беше убил божество, самият той бе станал бог. Но още докато душата му се изпълваше с екстаз при тази мисъл, игуменът усети необичайни бодежи в различни части на тялото си. Погледна дълбоките церемониални рани около лявото си рамо и видя как неотдавна затворилата се тъкан бавно започва да се отваря. Притисна с длан разреза и усети как топлата кръв внезапно сс надига под нея и протича между пръстите му. Погледна другите си белези - те се отваряха по същия начин - и за секунда ги зяпна като страничен наблюдател, станал свидетел на нещо страховито, случващо се на някой друг. После го обхвана слабост, сякаш енергията и възторгът от неотдавнашния триумф се оттичаха заедно с кръвта, която вече капеше по пода. Пресегна се да се опре на нещо, ръката му докосна ръба на Тау... и за първи път през всичките години, прекарани в близост до Тайнството, той изпита страх.

Гейбриъл знаеше, че който и да се намира в съседното помещение, вече е предупреден от изстрелите. Значи трябваше да действа бързо и правилно. Пое дълбоко дъх, за да се успокои, и усети странен сърбеж под кожата на счупената си ръка. Раздвижи предпазливо пръсти, очаквайки нова пронизваща болка. Вместо това почувства болката дълбоко в костите си и досега безполезните му пръсти се затвориха в юмрук. Още болеше и хватката бе твърде слаба, за да е от полза, но вече не чувстваше ръката си като счупена, колкото и невероятно да изглеждаше това. Откритието така го разсея, че не видя проблесналото в мрака острие, докато то не го улучи високо в гърдите и не се плъзна с агонизираща болка по ребрата. Той инстинктивно се извъртя, обелвайки кожа и месо от кост, и вдигна лявата си ръка да избие ножа настрани. Болката го прониза отново и от гърлото му се изтръгна вик.

И тогава видя нападателя, гол до кръста и целият в кръв. Восъчно петно кожа на лицето му блестеше на светлината на огъня. Гейбриъл разпозна злото пред себе си. Спомни си писъка, който го беше довел тук, и разкъсаното тяло на дядо си на пода на склада. Демонът сякаш разбра състоянието му, докато гледаше как Гейбриъл придържа ръката си - гледаше го като хищник, преценяващ слабите страни на плячката си.

Ножът отново проблесна и Корнилиъс пристъпи напред и замахна към здравата му ръка. Гейбриъл залитна назад и вдигна пистолета, но кошмарното видение продължи да го притиска и замахна отново, като този път улучи не само мрак. Гейбриъл усети сблъсъка с ножа като удар в китката, но не изпита болка. Насочи пистолета към Корнилиъс. Видя очите на демона в мерника и дръпна спусъка.

Нищо. Забеляза потеклата от китката гъста кръв и в забавеното движение на битката осъзна съвсем ясно какво се е случило. Сниши се и се измъкна настрани, когато демонът пак скочи към него. Падна върху каменния под и се претърколи, като притискаше пистолета към тялото си с наранената си ръка. Ножът беше срязал сухожилията му. И сега дясната му ръка бе безполезна също като лявата. Беше беззащитен.