Саймън Тойн - Sanctus

Това беше врата.

Истинското Тайнство се намираше зад нея.

Под тъмните тунели, в долната част на планината, библиотеката започна да се осветява от светлините на връщащите се монаси. Един от ореолите бе на Атанасий. На стражите им отне близо час да претърсят всичко, преди да обявят, че става въпрос за фалшива тревога, и да отворят отново вратите.

Преддверието бе необичайно светло от съчетаното сияние на всички монаси, които се бяха събрали тук да разменят клюки и предположения. Атанасий видя намръщения отец Тома да излиза от контролната стая, следван от отец Малахия, който креташе подире му като подплашена гъска, и побърза да се извърне от страх, че погледите им могат да се срещнат и общата им тайна да проблесне между тях като волтова дъга. Притисна папките към гърдите си и се загледа решително към мрака отвъд арката към главната част на библиотеката и забраненото знание, което бе скрил там.

Катрин домъкна последната туба бензин до отворената задна врата на белия микробус. Беше потна и мускулите на ръцете и краката ѝ горяха от усилието, но нямаше нищо против. Работата ѝ помагаше да се разсее от по-дълбоката болка на загубата.

Гейбриъл взе тубата и я плъзна към голямата купчина, която бяха събрали от склада - чували със захар, одеяла, полипропиленови тръби и пластмасови покривала - все леснозапалими неща, които отделяха много пушек. Всичко това бе натъпкано около няколко бели найлонови чувала с надпис KNО 3. В тях имаше калиев нитрат, богат на азот тор, който трябваше да замине за Судан. Сега щяха да послужат на каузата по различен начин.

Гейбриъл нагласи тубата до купчината, обърна се и погледна измъченото лице на майка си. Точно така изглеждаше и след смъртта на баща му - мъка, смесена с гняв и страх.

- Не е нужно да го правиш - каза ѝ.

- И ти също.

Той я погледна внимателно и осъзна, че болката в очите ѝ не се дължи само на вече случилото се, но и на онова, което може да се случи. Скочи на земята и каза:

- Не можем просто да я оставим. Ако пророчеството е вярно и тя е кръстът, значи тя може да промени всичко. Но ако ние не направим нищо, нищо няма да се промени и всичко станало тук ще е напразно. И ще прекараме остатъка от живота си в непрекъснато оглеждане, защото те ще я измъчват. Ще я измъчват, ще открият с кого е разговаряла, после ще я убият и ще започнат да търсят нас. Не искам да прекарам остатъка от живота си в криене. Трябва да приключим с това още сега.

Катрин го погледна с черните си, пълни със сълзи очи.

- Първо убиха баща ти. А сега ми отнеха моя. - Погали го по бузата. - Няма да им позволя да ми отнемат и теб.

- Няма да го направят - каза той и изтри една сълза от бузата ѝ. - Това не е самоубийствена мисия. След смъртта на татко станах войник и мога да се бия с тях по техните начини. Академичните спорове няма да променят нищо, а протестите пред катедралите не сриват стените им. - Кимна към каросерията на микробуса. - Ние обаче ще го направим.

Катрин го погледна. И видя в очите му баща му. И дядо му. Както и самата себе си. Знаеше, че е безсмислено да спори с него. Пък и нямаше време.

- Добре - въздъхна тя. - Да го направим.

Той се наведе и я целуна нежно по челото - достатъчно дълго, за да го забележи, но не толкова, че да го вземе за последно сбогом.

- Добре - каза и посегна към черния сак. - Слушай сега какво искам да направиш.

Стражът пусна Лив пред пещта и свали тънък метален прът от една кука на стената. Сложи го в огъня и започна да помпа духалото. Помещението се изпълни с ритмичния рев на пламъците. Пещта заблестя по-ярко и хвърли жълта светлина върху точилата. Игуменът отиде до най-близкото, смъкна расото си и го остави да падне на пода. Корнилиъс впери поглед в мрежата белези по тялото му.

- Готов ли си да получиш познанието за Тайнството? - попита игуменът.

Корнилиъс кимна.

- Тогава прави, каквото правя аз.

Изтегли церемониалната кама от дървения си кръст и натисна педала, който задвижваше точилото. Нагласи ръба на камата върху камъка и започна да я точи, без да я изпуска от поглед. Гейбриъл също смъкна расото си и усети горещината от огъня върху кожата си. Извади камата от кръста и завъртя своето точило.

- Преди да влезеш в параклиса, трябва да получиш свещените знаци на нашия орден - избоботи гласът на игумена през съскането на духалото и стърженето на метала по точилата. - Тези знаци, изрязани в собствената ни плът, ни напомнят за неспособността ни да изпълним обета, даден от нашите предци пред Бог. - Вдигна камата от точилото и огледа острието ѝ на светлината. - Тази нощ, благодарение на чудесната ти служба, обетът най-сетне ще бъде изпълнен.