Саймън Тойн - Sanctus

Стигна края на прохода и приклекна. Надзърна иззад ръба на последния контейнер - бързо, навън и навътре, оръжието следваше посоката на погледа му, готово да стреля. Един мъж лежеше проснат между отворената врата на хангара и първата редица контейнери. Очите му бяха отворени и неподвижни. Задната част на главата му липсваше. Гейбриъл мина покрай него, като се оглеждаше за някакво движение, докато вървеше към изхода.

Отвън всичко беше тихо - нямаше ги нито полицейските коли, нито охраната на летището. До един съседен склад беше паркиран бял микробус. Гейбриъл бе сигурен, че е същата кола, която беше преследвал. Тогава вътре имаше трима души. Засега беше намерил само един. Дръпна ръба на вратата и я затвори, после се върна при мъртвия.

Куршумът, който го беше убил, бе влязъл точно в центъра на нарисувания с кръв върху челото му знак Тау. Около раната нямаше кръв. Смъртта бе настъпила моментално. Жалко.

Приклекна и претърси мъртвеца, като избягваше лепкавите петна около яката на червения анорак. Поне беше страдал, преди да умре.

Намери ключовете за микробуса и пластмасов правоъгълник с размерите на кредитна карта. Спомни си как микробусът беше спрял при стената на стария град. Тогава шофьорът беше използвал карта, вероятно тази. Прибра я в джоба си заедно с ключовете и взе оръжието на убития. До лежащия наблизо сак видя заглушител. Взе черния метален цилиндър и повдигна с него капака на сака.

Вътре имаше четири пълнителя с 9-милиметрови патрони, две гранати и пластмасова кутия със заредени хиподермични спринцовки като онези, които войниците носеха със себе си по време на сражение. Имаше и две ампули с прозрачна течност. Той погледна етикетите. Кетамин - силен транквилизатор, използван обикновено от ветеринарите за упояване на коне. Прибра пистолета и заглушителя в сака, метна го през рамо и тръгна между контейнерите към офиса.

В края на прохода надуши горчивата миризма на експлозиви и видя нацепената външна стена на офиса. На пода пред нея имаше почернял кръг, показващ мястото на взрива. На стоманения таван над него се виждаше втори. Явно якият бетон на пода бе насочил по-голямата част от експлозията нагоре и това беше спасило живота му. Гейбриъл стигна края на пътеката, пое дълбоко дъх, за да потисне надигащия се в гърдите му гняв, и пристъпи напред.

Онова, което беше останало от Оскар, лежеше до входа на офиса.

Гейбриъл бе виждал много паднали на бойното поле, раздрани и разкъсани на парчета от зъбите и ноктите на съвременните оръжия - но никога близък човек. Тръгна към дядо си, като се опитваше да сподави мъката си, да не гледа кървавата пихтия, в която се бе превърнало тялото му. Вместо това се съсредоточи върху лицето, което като по чудо бе останало недокоснато. Оскар лежеше по корем, главата му бе извъртяна настрани, очите му бяха затворени, сякаш спеше. Изглеждаше спокоен, дори доволен. Ярко кърваво петно изпъкваше на тъмния махагон на бузата му. Гейбриъл нежно го избърса с пръст. Кожата беше все още топла. Гейбриъл се наведе и го целуна по челото, после се изправи и се огледа за нещо, с което да го завие, преди мъката да го е надвила докрай. Все още не беше обезопасил района и не бе намерил Лив. Смъкна найлона от един сандък, внимателно покри тялото на Оскар и влезе в офиса.

Щом видя отворената врата на аварийния изход, разбра, че нещо не е наред. Вдигна пистолета, клекна и надникна навън. Инспекторът лежеше на земята. Лив не се виждаше никаква.

Излезе, огледа се, хвана инспектора под мишниците, понечи да го вкара вътре и едва не го изпусна, когато той изстена и се закашля.

Гейбриъл го замъкна в офиса, затвори вратата и потърси пулс на врата му. Напипа го и се намръщи към двете дупки от куршуми в гърдите му. Бяха съвсем близо една до друга и от тях не течеше кръв. Бръкна с пръст в едната и напипа още топло топче метал. Задърпа към втората дупка, разкъсвайки плата. Отдолу се показа черна бронежилетка с два сплескани куршума на мястото, където би трябвало да е сърцето.

- Ей - каза Гейбриъл и го зашлеви по бузата. - Хайде, събуждай се. Нищо ти няма.

Зашлеви го и по другата буза и главата на Аркадиан най-сетне помръдна и очите му се отвориха. Инспекторът погледна Гейбриъл, очите му се фокусираха и той се опита да се изправи.

- Полека - каза Гейбриъл и го натисна към пода. - Ако станеш, може отново да изгубиш съзнание. Кажи ми само едно: с кола ли дойде тук?

- Да - изхриптя Аркадиан.