Саймън Тойн - Sanctus

ШЕСТ.

Претърколи се през собствената си кървава следа. Дръпна халката на втората граната. Запрати я към прохода от другата страна.

СЕДЕМ.

Грабна пистолета от пода и се надигна.

ОСЕМ.

Изправи се зад контейнера. Вдигна пистолета. И започна да стреля.

Гейбриъл видя червената фигура да се надига. Пистолетът също се надигаше и се насочваше към мястото, където беше майка му. Видя как дулото изплю пламък и куршумът откъсна парче дърво от сандъка между двамата. Гърмежът отекна в склада, пистолетът отскочи назад, след което се насочи право към целта си.

Проехтя втори изстрел, този път от пистолета на Гейбриъл.

Облаче червена мъгла цъфна зад главата на стрелеца и тя рязко полетя назад, сякаш някой я беше ритнал. Мъжът залитна. Гейбриъл го гледаше как рухва, докато гърмежът отекваше в просторния хангар. Едва когато утихна, се чу металното дрънчене на нещо друго, което се търкаляше по бетона към тях. Той насочи пистолета към звука и го проследи, докато предметът подскачаше в тесния проход между сандъците. Осъзна какво е миг преди да се покаже точно до мястото, където беше приклекнала майка му.

Катрин се обърна към него, но той вече бе скочил, краката му се оттласкваха от бетона. Блъсна я с цялата си тежест и я понесе напред със себе си, възможно по-далече, преди гранатата да се е взривила.

И точно когато главата му мина над рамото ѝ и тялото му се удари в нейното, видя втората граната да се търкаля между контейнерите точно към мястото, към което се носеха.

От позицията си до вратата на офиса Оскар ясно виждаше прохода между контейнерите. И видя гранатата още щом полетя към него. Реакцията му бе инстинктивна. Изскочи навън, вдигнал предупредително ръце, и викна на Гейбриъл и Катрин. А когато ги видя как се носят неудържимо към него, изпита момент на божествено просветление и всичко сякаш замря.

Погледът му отново се насочи към гранатата, която се въртеше бавно във въздуха, вече на сантиметри от земята. Отскочи от бетона със звука на стоварващ се върху камък чук и продължи да се търкаля към него.

„Деветдесет години... - помисли си той. - Избягвах вражеските стрели и копия деветдесет години...“

Гранатата се блъсна в стената на офиса, отскочи и спря точно пред Оскар.

„Не е зле за един мъртвец“.

Полетя напред и се просна по корем върху гранатата.

Гейбриъл видя как Оскар скача и осъзна какво прави. Пресегна се, докато инерцията ги доближаваше към него, и пръстите му успяха да сграбчат гърба на пилотския му костюм.

И тогава първата граната експлодира зад него.

Ударната вълна го запрати над проснатото тяло на Оскар и в стената на склада. Улучи я с глава и тежко рухна на пода. Усети как губи съзнание. Опита се да изкрещи, за да се събуди. Но тогава Катрин се стовари отгоре му и блъсна главата му в бетонния под, довършвайки започнатото от стената.

Последното, което усети, преди да изгуби съзнание, бе как земята под него потръпна, след което се чу приглушеният взрив на втората граната.

Аркадиан тъкмо се бе понадигнал и гледаше дали телефонът му има обхват. Ударната вълна от първата експлозия го запрати към аварийния изход, вратата се отвори и го изплю в нощта.

Телефонът и пистолетът му отлетяха нанякъде. Той стисна зъби, за да не завие от болка, и се претърколи настрани, далеч от болката, поемайки дълбоко дъх, за да я потуши, докато оглеждаше района за евентуална опасност.

Видя Лив просната през прага на отворената врата, наполовина в склада и наполовина навън. Телефонът му лежеше на чакъла между тях и екранът му светеше със студена синя светлина. Той посегна към него точно когато втората експлозия разтресе земята. Сграбчи телефона и продължи да се оглежда за пистолета. Видя някакво движение. Погледна към вратата, която бавно се затваряше. И видя стоящия зад нея мъж.

Лив по-скоро усети, отколкото чу втората експлозия. Тя избоботи през земята като гръм и я изтръгна от замайването ѝ. Вдигна очи и видя Аркадиан проснат отвън. Тъкмо вдигаше телефона си. После погледът му се насочи някъде покрай и над нея и очите му се разшириха от ужас.

В ризата му цъфнаха две дупки. Куршумите го отхвърлиха назад и Лив видя на земята - точно там, където беше седял преди малко, пистолета му.

Хвърли се към оръжието, ръцете ѝ задраскаха по земята. Не погледна назад. Цялото ѝ внимание бе насочено към пистолета. Беше с дръжката към нея. Със свален предпазител.