Саймън Тойн - Sanctus

- Дръж под око изхода и не си показвай главата - каза и подаде пистолета на Аркадиан с дръжката напред. - Имаш ли телефон?

Аркадиан кимна и моментално съжали, защото болката отново го жегна в рамото.

- Тогава се обади за подкрепления. Ще реагират много по-бързо на загазил полицай.

Аркадиан я погледна за момент в очите, после взе пистолета, напипа с палец предпазителя и откри, че вече е свален.

Йохан знаеше, че стените на офиса ще поемат силата на взрива. Трябваше да се приближи или да изчака онези да излязат. Предположи, че момичето ще остане вътре. Вероятно щеше да е зашеметена от експлозиите, дори ранена от шрапнел, но щеше да оцелее. Усещаше как студът и вцепенението се плъзгат по върховете на пръстите на ръцете и краката му.

От отсрещния край на склада се чуваше хрущенето на стъкло и предпазливо тътрене на крака. Погледът му се спря върху пистолета, лежащ на боядисания бетонен под. Той се пресегна и го взе. Стори му се нелепо тежък. Лош знак. Бавно свали заглушителя, за да го направи по-лек. Остави го на пода до себе си и усети как студът стига до коленете му, а топлината продължаваше да излиза от врата му.

Времето му изтичаше.

Взе първата от двете гранати.

Гейбриъл леко се понадигна и огледа склада през назъбения долен ръб на прозореца. След последния залп нямаше никакво движение. Това означаваше едно от две неща. Или нападателят се беше оттеглил (и несъмнено можеше да се върне с повече хора), или все още беше вътре и дебнеше. И в двата случая не можеха просто да чакат и да се надяват на най-доброто. Налагаше се да поемат нещата в свои ръце.

Някакво хрущене привлече вниманието му и той погледна към инспектора, който се тътреше на колене по покрития с натрошено стъкло под към Лив, все така свита зад копирната машина. Държеше мобилен телефон в зъбите си и притискаше ранената си ръка към гръдния си кош. В другата му ръка имаше пистолет. Гейбриъл не искаше да чака, докато полицаят извика подкрепление. След посещението му в моргата щяха със сигурност да го арестуват, а да се озове зад решетките за няколко дни нямаше да е от полза за никого. Инспекторът стигна до Лив, наведе се и ѝ прошепна нещо. Тя погледна към Гейбриъл и се усмихна. Гейбриъл ѝ се усмихна в отговор и се обърна, когато отново се чу хрущене на стъкло. Катрин и Оскар заемаха позиция при вратата. Гейбриъл вдигна оръжието си и пак огледа смълчания склад за движение между контейнерите.

Пак нищо. Само сенки и въздух.

Погледна към майка си и дядо си, присвити до стената до отворената врата. Майка му беше почти до нея, готова за действие. Държеше глока на мъжа, който сега бе на дъното на кариерата. Лицето ѝ бе съсредоточено. Гейбриъл вдигна лявата си ръка така, че Катрин да може да я вижда. Пое си дъх. И я спусна.

В същия миг вдигна пистолета през счупения прозорец с дясната си ръка и откри огън в посоката, където за последен път бе видял падащия мъж. Изстреля осем куршума. Три бързи, за да накара евентуалните неприятели да залегнат, останалите пет малко по-бавно, за да ги задържи приковани към земята.

Огледа склада през облака синкав дим. Не видя нищо. Надзърна през прозореца. Майка му вече беше отвън, облегнала гръб на един контейнер, готова за действие.

Йохан чу как куршумите профучават над главата му и се отплесват от стоманената врата зад него. Един перна сандъка, зад който се беше скрил, и го посипа с трески и парченца алуминий, преди да рикошира с вой надясно. През цялото време Йохан притискаше с длан врата си, за да намали кръвотечението и да си спечели още малко време. Преброи изстрелите и взе предвид честотата им. Три бързи, пет бавни - класически прикриващ огън. Сменяха позицията си. Това означаваше, че идват за него. Усмихна се и другата му ръка легна върху гранатите в скута му. Беше му студено и му се доспиваше.

„Още малко остава“ - помисли си.

Мислено започна да реди една от молитвите за бдение.

Умираше, вършейки Божие дело, а Бог винаги прибираше своите.

Гейбриъл стигна до отворената врата и зае позицията, освободена преди малко от майка му. Три бързи изстрела разкъсаха тишината и той беше отвън, преди да последва първият от по-бавните.

Йохан преброи трите бързи изстрела и смени позицията си; оставяше кървави следи по студения бетонен под.

Всяко движение бе мъчително, но не можеше да чака повече.

ЧЕТИРИ.

Пръстите му се затвориха около първата граната.

ПЕТ.

Дръпна халката, замахна и метна гранатата над контейнера към офиса в дъното на склада.