Саймън Тойн - Sanctus

и създателят на всичко.

В началото Светът бе див,

градина, изпълнена с живот.

И появи се създание, въплъщение на Земята,

което да въведе ред в градината.

И там, където ходеше Едната, земята разцъфваше,

растения поникваха там, където преди ги нямаше,

тварите гнездяха и благоденстваха,

и всяка получи име от Едната.

И вземаха те, каквото им трябваше от Земята, но не повече.

И всяка твар се връщаше отново в Земята,

когато животът ѝ приключваше.

И тъй бе по времето на грамадните папрати,

и по времето на великанските гущери,

дори в началото на първата епоха на леда.

Но един ден се появи човекът, най-великото от всички животни.

Подобен на Бог, но не достатъчно близко до Него.

И започна човекът да вижда не великите дарове, що притежаваше,

а само онези, които му липсваха.

Започна да жадува за онова, що не бе негово.

И това създаде празнина в него.

И колкото повече копнееше за онова, което нямаше,

толкова по-голяма ставаше празнината.

Опита се да я запълни с нещата, които можеше да притежава -

земя, вещи, власт над животните, власт над другите.

Видя другите човеци и възжела повече, отколкото му се полагаше,

желаеше повече храна, повече вода, повече подслони

Но никое от тези неща не можеше да запълни огромната празнота.

А най-много от всичко желаеше повече живот.

Не искаше времето му на Земята

да се измерва с изгрева и залеза на слънцето,

а с издигането и рухването на планини.

Искаше времето му да е неизмеримо.

Искаше да бъде безсмъртен.

И видя Едната, що вървеше по Земята.

Без да старее. Без да изнемощява.

И човекът ѝ завидя.

Гейбриъл влезе в кабината на товарния самолет и погледна през предното стъкло. В далечината стоповете на микробуса светнаха, когато колата мина покрай кабината на охраната и излезе на пътя. Пресметна, че на майка му ще са ѝ нужни около тридесет минути да стигне до Цитаделата и да заеме позиция. След като излетеше, на него щяха да са му нужни по-малко от десет.

Седна в лявото пилотско кресло и огледа уредите. Няколко пъти беше летял като втори пилот, но отдавна не го беше правил и никога не бе управлявал машината сам. С-123 не беше проектиран за едночленен екипаж. Натоварен догоре, самолетът тежеше почти тридесет тона и се нуждаеше от двама силни мъже да дърпат лостовете, за да маневрира във въздуха. Кацането пък беше най-трудната част, особено с пълен товарен отсек и насрещен вятър. Е, поне това нямаше да е проблем.

Направи проверка на системите, като изрови от паметта си процедурите, запечатани в главата му по време на военното обучение, после размърда елероните и руля, за да си припомни тежестта им. Бяха по-тежки, отколкото си ги спомняше. Задейства спирачката, напомпа гориво и натисна бутона на стартера. Лостът затрепери в ръката му, когато десният двигател се закашля, затрепери и оживя с рев. Левият двигател го последва с опашка черен пушек и Гейбриъл усети удържаната сила на витлата в лоста, сила, изгаряща от желание да понесе самолета напред. Намали малко газта, сложи си слушалките, включи радиото и се обади на кулата. Даде позивната и местоназначението си и поиска разрешение за незабавно излитане.

После зачака.

Летището имаше само две писти. За щастие товарните самолети излитаха и кацаха предимно на втората писта, по-близката до хангара. Ако обаче вятърът беше неблагоприятен, трябваше да рулира чак до другата. Секундите изтичаха.

Видя движение отдясно - две сини светлини, които се въртяха мързеливо над подскачащите лъчи на приближаващи фарове. Беше патрулна кола, носеше се по асфалтовата алея успоредно на оградата. Движеше се към кабината на охраната. После забави ход.

Време беше да тръгва.

Гейбриъл бутна двата лоста на газта напред, отпусна спирачката и двете витла поеха студения нощен въздух и понесоха самолета по настилката. Отляво имаше голям пътнически самолет, чакащ в края на основната писта. Беше обърнат в същата посока като неговата. Това означаваше, че вятърът е попътен, така че ако му се наложеше да излети без разрешение, най-малкото щеше да се насочи в същата посока като останалия трафик.

Самолетът подскачаше, набираше скорост и се носеше към началото на втората писта. Патрулната кола вече беше спряла и някакъв човек в униформа слизаше от мястото на шофьора.