Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Си Джей се намръщи.

– Голямо голямо гнездо ли?

Лъки отново загука. Устройството преведе:

– Две гнезда... Малко гнездо, голямо гнездо... Дракони спят дълго дълго... Лъки гнездо малко гнездо... Малко гнездо отворено... Дракони малко гнездо отива голямо голямо гнездо... отваря голямо голямо гнездо...

Си Джей пребледня.

– Да не искаш да кажеш, че в района има друго драконово гнездо? По-голямо? И че гнездото при зоопарка е всъщност малко?

– Лъки не разбира Бяла глава.

Си Джей излезе от сградата на манастира, като мина покрай жълтодрехите дракони. Впери поглед през потъналата в мрак, забулена от дъжда долина към Центъра за гнездене.

И тогава се сети за нещо – за военния таблет в джоба на панталона ѝ.

Извади го и го погледна.

След изключването на вътрешния купол картината се беше променила напълно:

Повечето червеногърди преди бяха скупчени около административната сграда, но сега се събираха при Центъра за гнездене. Червеногърдите черни дракони отиваха за господарите си.

В горния десен ъгъл на картата се виждаха сиви дракони, които отлитаха от долината в североизточна посока.

Докато Си Джей се взираше с ужас в екрана, в главата ѝ се оформи въпрос.

Червеногърдите бяха повели първоначалните атаки. А сега се събираха при Центъра за гнездене. Те движеха всичко това и явно не бяха приключили.

Си Джей се върна в манастира.

– Лъки. Червени дракони искат...?

– Червени дракони харесва червени дракони... убиват други дракони... харесва владее...

– И ако освободят господарите си – каза на себе си Си Джей, – ще бъдат единствените огнедишащи дракони. Ще станат най-силните дракони.

Тя се обърна към Лъки.

– Лъки помогне на Бяла глава?

– Лъки харесва Бяла глава...

– Лъки помогне Бяла глава бие червени дракони? – Си Джей посочи към Центъра за гнездене. – Лъки отнесе Бяла глава до гнездо?

Лъки се загледа в дъждовната нощ. към Центъра за гнездене. Като че ли обмисляше .въпроса много сериозно.

Ако не друго, идеята явно ѝ се виждаше обезпокоителна, дори плашеща.

Лъки се обърна и започна да гука и кряска към единия от царете. Големият дракон изгледа продължително Си Джей, сякаш я преценяваше. Накрая изсумтя одобрително.

Лъки се обърна към Си Джей.

– Лъки... Бяла глава... бие червени дракони.

Лъки полетя над тъмния зоопарк, понесла Си Джей на гърба си.

Си Джей се взираше надолу – дъждът почти беше спрял и сега тя виждаше цялата долина. Без изкуствените светлини тя сякаш бе изгубила цветовете си; това бе свят на черните и сивите тонове,

Погледна към западния ръб на кратера. Много дракони се рееха в небето към тази посока. Досега не беше виждала Центъра за гнездене отвътре и се безпокоеше от мисълта е какво ще се сблъска там, в това число и големите дракони „господари”.

По пътя обаче трябваше да направи едно междинно спиране.

Насочи Лъки към останките от въртящия се ресторант на върха на Драконовата планина.

Дисковидната постройка беше буквално разкъсана на парчета от атаката на драконите и последвалата газова експлозия. Приличаше на консервена кутия с отворен капак. Половината покрив просто беше изчезнал, изтръгнат. По цялата южна страна спускащите се нива бяха открити към небето. Китайският военен камион още лежеше там, преобърнат на една страна, със забита в централния асансьор предница. Навсякъде бяха разхвърляни разкъсани трупове на войници и командоси, а до тях се търкаляха оръжия.

Лъки кацна леко на откритата част на ресторанта.

Си Джей слезе пъргаво и забърза към кухнята, където бе оставила Грег Джонсън.

Джонсън го нямаше.

По стените на килера имаше петна кръв.

– По дяволите... – промълви Си Джей.

Агентът на ЦРУ беше изчезнал.

Си Джей излезе от кухнята и видя, че Лъки души нещо под една съборена част от тавана,

– Какво си намери? – попита Си Джей, докато приближаваше.

Лъки избута плоскостта от гипскартон и разкри тялото на младия електротехник Ли.

Ли дойде на себе си със стон, който премина във вик на ужас, когато видя взиращия се в него дракон.

Си Джей се намеси бързо:

– Успокой се.. Тя е с мен.

Ли пребледня от изненада.

Лъки пък изглеждаше... ами, малко засегната от ужаса на човека. Не го заплашваше по никакъв начин. Изсумтя сърдито.

Си Джей клекна до Ли.