Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Доколкото можеше да се съди, драконът беше изключително удовлетворен от напредъка.

Закряска към другите дракони и най-вече към двамата царе – макар че в групата имаше император, като че ли те бяха водачите. Отвърнаха ѝ с ниско ръмжене.

Лъки се обърна към Си Джей и загука.

Устройството преведе:

– Лъки казва... Бяла глава... добър човек.

– Бяла глава ли? – Си Джей се намръщи неразбиращо.

И тогава ѝ просветна – заради русата ѝ коса. В свят на чернокоси китайци Лъки ѝ бе дала най-очевидното име – Бяла глава.

– О, ясно. – Тя се опита да отвърне на комплимента с най-простия синтаксис на мандарин, който бе в състояние да измисли: – Бяла глава казва... Лъки... добър дракон.

Ушите на Лъки отново се присвиха назад, а очите ѝ направо грейнаха.

„Ама че тръпка” – помисли си Си Джей. Общуваше си с дракон.

Лъки залая и замяука бързо:

– Червени дракони искат убие Лъки... Бяла глава по-мага Лъки... Бяла глава добър човек...

– Аха. – Си Джей разбра.

Лъки може и да я бе спасила преди малко но Си Джей бе спасила нея преди това от бандата на Червеното лице в станцията за управление на отпадъците. И Лъки ѝ се бе издължила,

– Е, все пак благодаря – рече тя.

– Лъки не разбира Бяла глава – изгука драконът.

– Няма значение – каза Си Джей.

След като вече разговаряше с дракона – и беше изненадана колко бързо беше приела това. – Си Джей почна да мисли за други неща.

– Лъки, а сега какво?

– Лъки не разбира Бяла глава.

Си Джей се наруга наум. Трябваше да използва прост език, без „какво”, „защо” и „сега”, а само прости съществителни и глаголи. Зачуди се дали устройството може да работи на английски – в края на краищата това беше преводач, пък и покрай участието на Бен Патрик в разработването му сигурно имаше подобна възможност. Затова продължи на английски.

– Червени дракони убиват хора.

Лъки като че ли се замисли и електронният глас също премина на английски.

– Червени дракони... лоши дракони... Обича убива хора... Обичат убива дракони...

– А жълти дракони?

– Жълти дракони... добри дракони... Жълти дракони обича спи... яде...

– Започвам да ви харесвам, да знаеш – усмихна се Си Джей.

– Лъки не разбира Бяла глава.

– Няма значение.

После попита:

– Червени дракони искат да отлетят?

– Червени дракони искат освободи червени господари...

– Червени господари ли? – намръщи се Си Джей. Нямаше представа какво означава това. – Червени господари... императори?

– Не... – отвърна Лъки. – Господар голям голям дракон... Два червени господари... Два жълти господари... Два пурпурни господари... Два сиви господари... Един господар силен силен император... един господар силен силен цар. Черни глави държат господари... в гнездо.

Си Джей се опита да осъзнае чутото.

Щом тя беше Бяла глава, значи „черни глави” трябваше да са китайците. Предположи също, че повтаряните думи „голям голям” и „силен силен” означават много голям и много силен.

Това никак не ѝ хареса.

Идеята за някакъв дракон господар, по-голям и по-силен от другите, не беше толкова изненадваща – подобно нещо бе често срещано в животинското царство, като се започне от пчелите майки и се стигне до лъвовете. Ако разбираше Лъки вярно, всеки вид дракони имаше по двама дракони господари, един император и един цар.

По-тревожна обаче беше идеята, че китайците ги държат в плен в „гнездото”, което си го преведе като

Центъра за гнездене.

Китайците знаеха, че тези дракони са специални, и затова ги държаха там, отделно от другите.

Спомни си и стражите при Центъра за гнездене по време на първата атака – дори в тази екстремна ситуация те категорично бяха отказали достъп дори на Шан.

Центърът за гнездене бе недостъпен.

Но може би китайците бяха подценили колко важни са драконите господари – изглежда, че червеногърдите дракони искаха да освободят своите господари, може би дори повече, отколкото искаха да избягат от зоологическата градина.

– Господари много силни дракони? – попита Си Джей.

– Господари дракони силни силни дракони... големи големи... бълват огън...

– Какво–какво? – изуми се Си Джей. – Драконите бълват огън ли?

– Господари дракони бълват огън... Огън помага копаене... Огън убива дракони.

– Боже мой!

– Лъки не разбира Бяла глава.

Чутото изобщо не ѝ харесваше. Опита различен подход.

– Дракони искат... убива? Отлети? Да бъдат свободни?

Лъки като че ли се замисли.

– Дракони искат... открито голямо голямо гнездо...