Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

– Можем да проверим.

Хамиш взе първата попаднала му чиния и я занесе при един от прозорците, гледащи към езерото.

Открехна прозореца, готов да хвърли чинията. Рамката едва чуто изскърца – и внезапно пред Хамиш изникна дракон, провесил глава от покрива.

Хамиш залитна назад от изненада.

Вторият червеногръд принц изникна при друг прозорец, също с главата надолу.

Явно бяха отлетели и се бяха спуснали абсолютно безшумно върху покрива на сградата – толкова меко кацане, че Хамиш, Сайм и Улф дори не ги бяха чули.

В нощта проехтяха писъци.

Двата дракона при прозорците се обърнаха и се заслушаха.

Отговориха с дълбоко гърлено гукане, запляскаха бързо с криле и отлетяха, зарязвайки кафенето.

– Какво става, по дяволите? – попита Сайм.

– Не мисля, че китайските ни приятели още контролират зоологическата градина... – каза Хамиш, които все още се взираше през прозореца към езерото.

И тогава ги видя.

– Леле-мале...

Два червеногърди императора се спуснаха над широкото езеро, подминаха разрушения замък и се понесоха към кафенето. За момент Хамиш с ужас си помисли, че идват за тях, но драконите кацнаха под ръба на водопада. Там огромните създания приклекнаха, гледайки с очакване нагоре към падащата вода.

– Какво е това? – попита Улф и се наведе напред.

– Капан... – ахна Хамиш.

Точно тогава два червеногърди принца – вероятно същите, които ги дебнеха допреди малко – префучаха над ръба на водопада от север, като летяха ниско и много, много бързо.

Покрай тях проблясваха оранжеви трасиращи куршуми, изстреляни от...

... два щурмови хеликоптера Z-10, които се появиха над ръба, преследвайки е пълна скорост принцовете.

Императорите скочиха от засадата си под водопада и сграбчиха двете машини.

Хамиш можеше само да си представи какво са изпитали пилотите – в един момент се носиш над водопад, а в следващия гледаш в очите дракон с размерите на бронтозавър!

Императорът отдясно хвана първия хеликоптер в могъщите си нокти, смачка го за миг и го захвърли. Другият успя само да перне втория Z-10, но това беше достатъчно, за да счупи перката на опашката му. Хеликоптерът се завъртя неудържимо към езерото, падна сред фонтан от пръски и се преобърна, преди да потъне.

Трети Z-10, който летеше зад първите два, видя капана на драконите и се помъчи да избяга с рязък завой... но беше нападнат от три червеногърди принца, които му налетяха от различни страни. Те се вкопчиха в него, допълнителната тежест се оказа твърде голяма и той започна да се спуска под опасен ъгъл към Драконовата планина. Миг преди сблъсъка със склона драконите го пуснаха и той се заби в планината и избухна.

– Свалят хеликоптерите – каза Хамиш.

Спомни си, че според Го-Го китайците имат в зоопарка четири Z-10; току-що бе станал свидетел на унищожаването на три от тях.

Го-Го беше казал също, че китайците имат два Ми-17, които вече бяха извън строя при другия водопад, както и един „Чинук”, който Хамиш още не бе виждал. Не знаеше колко от останалите хеликоптери в зоопарка са повредени или унищожени, но бе видял края на пет от тях през последния час.

– Драконите елиминират въздушните си противници – каза и Сайм.

– Именно – потвърди Хамиш. – Сега това място няма ток, а както изглежда, няма и въздушна защита. Драконите току-що превзеха зоологическата градина.

На околовръстния път покрай източната страна на долината, на паркинга, откъдето се стигаше до манастира, лежаха останките на двата сребристи джипа и единия военен камион.

Вторият камион от конвоя – този на Бен Патрик – просто беше изчезнал. Навесът над паркинга също беше изтръгнат.

Атаката бе колкото бърза, толкова и безмилостна. Веднага щом токът в зоопарка спря и пътят потъна в мрак, група от пет червеногърди дракона – два принца, два императора и един цар – се спуснаха върху конвоя.

Императорите се нахвърлиха върху камионите, а царят пое джиповете, като ги запрати в скалите покрай паркинга.

Колата с Ху Тан, полковник Бао и директор Джоу се плъзна неуправляемо и се заби в стената до асансьора за гости, с който се стигаше до манастира; вторият джип с двамата членове на Политбюро, жената и Мини се преобърна.

Ху и Бао паднаха навън от колата, окървавени и замаяни. Директор Джоу се оказа заклещен. От удара вратата от неговата страна се бе смачкала и бе притиснала крака му, който вероятно бе счупен. Джоу отчаяно се мъчеше да се освободи, но напразно.