Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

По едно време Грег Джонсън се обърна към Си Джей.

– Чудех се, ако се случи да сме от една и съща страна на света, дали ще се съгласиш да пийнем кафе някога?

– Възможно е.

Си Джей прибра немирен кичур коса зад ухото си.

– Да не би да ме каните на среща, агент Джонсън? Рядко ми се случва да получавам подобни покани.

– Може би.

– С най-голямо удоволствие – с усмивка рече тя.

Когато денят отмина, всички отидоха при самолета. Време беше да си тръгват.

Си Джей отиде при Лъки и я прегърна. Очите ѝ се напълниха със сълзи.

– Бяла глава харесва Лъки – рече тя.

– Лъки... харесва харесва... Бяла глава... Лъки тъжна...

– Бяла глава също тъжна. – Си Джей целуна дракона по муцуната. – Но Бяла глава ще се върне.

И с тези думи тръгна към самолета.

Месец по-късно Си Джей Камерън напусна работата си в зоопарка на Сан Франциско и стана главен специалист по соленоводните крокодили в Национален парк Какаду в Северна Австралия, недалеч от Даруин.

Много от студентите ѝ коментираха как безстрашно се държи с големите влечуги. Си Джей просто свиваше рамене и отговаряше, че е виждала и по-големи.

А колегите ѝ шеговито подмятаха забележки за красивия американец с прошарената коса, който се отбиваше да я види на. всеки няколко месеца.

Освен това Си Джей се записа на пилотски курсове.

Не след дълго летеше сама в малък „Пилатус РС– 12”, купен на старо от Австралийската служба за въздушна медицинска помощ. Малкият самолет бе известен с големия си обхват. Често отлиташе неизвестно къде – „просто да прекарам няколко дни сама”, както обясняваше Си Джей.

Никой от колегите ѝ не забеляза, че самолетът винаги се насочва на север от Даруин, към Източен Тимор, Индонезия и далечните южни острови на Филипините.

Забелязваха обаче, че Си Джей винаги се връща от тези пътувания с отнесена, но много доволна усмивка.