Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

– Даде ми погрешен код за сейфа в кабинета на Бао, нали? – каза тя.

Лъки изстена. Мини се скри зад нея.

Патрик сви рамене.

– Честно казано, не мислех, че ще стигнеш дотам. Но не можех да позволя да се сдобиеш с детонатор. Залогът е твърде голям. Както за Китай така и за мен. Покрай тази зоологическа градина ще етана най-прочутият учен на света, Си Джей. Не бих могъл да ти позволя да избиеш драконите. Каквито и поражения да са нанесли, не можем да изгубим драконите.. Твърде много време и усилия бяха инвестирани в отглеждането им. Сградите могат да бъдат издигнати отново, но драконите са безценни. И винаги могат да бъдат дресирани отново, независимо колко жестоко. Китайците ще възстановят зоологическата градина, ще въведем нови и по-добри предпазни мерки и всичко ще изглежда така, сякаш нищо не се е случило.

Полковник Бао и Ху Тан застанаха до Патрик.

– И ще поканим нови журналисти, които да се възхищават на постиженията ни – каза Ху Тан.

Бао кимна на Си Джей,

– Доктор Камерън. Вие сте майстор в оцеляването, признавам ви го. Но сега е време да си върнем контрола. Един батальон лети насам с хеликоптери от Чонкин. Ще пристигнат след няколко часа и ще укротят останалите дракони. – Извади пистолета си. – Вие обаче сте дотук.

Си Джей погледна с ужас към Мини.

– И детето ли ще убиете?

Ху Тан отиде в края на сцената и се загледа към великолепната долина. Няколко дра копа летяха над нея, подобни на петънца в небето. Си Джей остана с впечатлението, че той се извръща, за да не гледа екзекуциите, шито предстоят.

– Тя рано или къс но иде каже на някого – каза Ху.

А ние ме можем да допуснем това. Тази зоологическа градина е по-важна от отделните индивиди, дори от едно дете. Тя ще бъде възстановена и ще бъде най-голямото чудо на света.

После кимна на Бао и нареди:

– Убийте ги и вземете дракона за превъзпитание,

– Ах, ти, безсърдечен кучи... – започна Си Джей.

И млъкна насред ругатнята.

Бии-бип... Бии-бип...

Нямаше време дори да реагира.

В следващия миг нещо червено и черно скочи от–долу, захапа лицето на Ху Тан и предната част от главата на партийния функционер избухна в кръв. Ху Тан се обърна и Си Джей видя, че той вече няма лице .

Драконът беше отхапал шибаното му лице!

Предната част на главата му представляваше каша от кръв и оголена кост. Това бе може би най-ужасната гледка, която Си Джей бе виждала.

Тялото на Ху рухна на сцената и се загърчи, нито мъртво, нито живо. На неговото място стоеше драконът, който беше преследвал Си Джей от самото начало – принцът, когото бе кръстила Червеното лице.

Бао и войниците му нито знаеха, нито ги беше грижа за историята на Си Джей с Червеното лице и незабавно откриха огън по дракона. Червеното лице обаче моментално полетя и изчезна толкова бързо, колкото се бе появил.

Полковник Бао погледна безчувствено все още потръпващото тяло на досегашния си шеф Ху Тан.

– Ама че лош късмет – каза спокойно и пусна куршум в безликата глава. Тялото се отпусна.

Полковникът насочи пистолета си към Си Джей и Мини.

– Знаете ли какво, доктор Камерън? 1 очно преди да умре вашият наставник доктор Линч ми каза нещо за вас.

– Присъствали сте на смъртта на Бил Линч ли? – изненада се Си Джей.

– Аз бях онзи, който пусна дракона да го разкъса – каза Бао. – Той каза, че сте много по-корава от него. Може и наистина да е така, но в крайна сметка ще умрете също като него. Време е да намерите мир с вашия

бог, доктор Камерън, защото няма към кого другиго да се обърнете.

– Може и да не е точно така, полковник – неочаквано изрече глас в слушалката ѝ.

Мъжки глас.

Гласът на Грег Джонсън.

Бао рязко се завъртя, търсейки източника на гласа. Си Джей направи същото, но Джонсън не се виждаше никакъв. Си Джей беше коленичила до Лъки, но се изправи, като се оглеждаше за агента на ЦРУ.

– Тук долу – каза гласът на Джонсън. – В Хижата по средата на пътя.

Си Джей и Бао погледнаха към стражевата кула, която се издигаше между сградата на главния вход и Драконовата планина.

На нея се виждаше малка фигура. Стоеше на платформа точно под станцията на въжената линия до някакво устройство с размерите на малък автомобил.

– Доктор Камерън може и да няма на кого да разчита, Бао, но аз имам. Термобаричната ви бомба е у мен.

Очите на Бао станаха като паници.

– Въведох отново кодовете за детониране – каза Джонсън. – Сега тя е моя. Трябва да унищожа това място и всичко в него.