Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

– Нима ще убиете себе си, за да унищожите зоологическата градина? – усъмни се Бао.

– Да.

– Блъфирате.

– Ранен съм. Бесен съм. и нямам абсолютно нищо за губене – каза Джонсън. – Не можете да контролирате тези животни, Бао. Ще пратя всички ни на небето, за да защитя света от тези чудовища. И ако си мислиш, че блъфирам...

Джонсън доближи радиостанцията си до термобаричната бомба и натисна едно копче на панела. Таймерът започна да отброява времето, като издаваше звуков сигнал на всяка секунда;

10:00... 9:59... 9:58...

– ... помисли отново. Имаш десет минути да намериш мир с твоя бог, задник такъв.

Докато разговорът течеше, Си Джей пристъпи към катедрата на сцената и незабелязано включи контролния панел.

– Това е лудост! – беснееше Бао.

Си Джей намери копчето, което търсеше – онова, което беше видяла да натискат по време на представлението, Електрозахранването беше възстановено и тя се надяваше, че то още работи. Натисна го решително.

Пиротехниката веднага се включи и изхвърли огън във въздуха. Бял пушек обви сцената.

И тогава всичко се случи изведнъж.

Си Джей направи две крачки, хвърли се върху Бен Патрик и го събори от сцената на първия ред седалки. Тазерът отлетя от ръцете му.

Двамата най-близки войници вдигнаха автомати към нея, но бяха пометени от опашката на жълтия дракон. Стенеща и отслабена, Лъки беше успяла да се надигне, да замахне с опашката си и да събори китайците.

Последният войник стреля по Лъки, но тя се хвърли към него и със свирепо замахване с нокът раздра гърлото му. Изригна кръв и войникът рухна мъртъв на земята.

Мини изпищя.

Насред дима Си Джей се хвърли към Бао, събори го и изблъска пистолета от ръката му.

Двамата се затъркаляха към пропастта в северния край на сцената.

Краката на Бао увиснаха на ръба, на сто и двайсет метра над земята, а тялото му още лежеше на сцената. Беше се вкопчил отчаяно в огнеупорния костюм на Си Джей – единственото нещо, за което можеше да се хване.

Бао обаче бе много пo-тежък от Си Джей. И тежестта му бавно придърпваше Си Джей към ръба.

– Поне ще умрем заедно! – озъби се китайският полковник, докато продължаваха да се плъзгат към смъртта.

Си Джей отчаяно се съпротивляваше, но не можеше да се освободи от Бао.

Ръбът приближаваше.

Изведнъж тялото на Бао изчезна и Си Джей се озова на самия ръб, с глава и рамене увиснали над нищото!

Затърси някакво оръжие, нещо, с което да се освободи от хватката на Бао, но не намери нищо. Дори Лъки не можеше да ѝ помогне – тя беше в другия край на сцената, прекалено далеч от нея.

– Да. полетим към гибелта... – каза Бао.

– Но не днес... – мрачно отвърна Си Джей.

Посегна към единственото, за което можеше да се сети – зъба на соленоводния крокодил, който носеше на каишка на шията си. Бръкна в защитния костюм, дръпна рязко и зъбът се озова в ръката ѝ.

– Бил Линч ми го даде – каза тя. – Това ти е от него!

Хванала зъба като нож, Си Джей замахна към юмруците на Бао и започна да ги ръга.

Бао изрева от болка, пусна костюма и полетя...

... но в последния момент я сграбчи за ръкава и я повлече със себе си в пропастта!

Си Джей рязко се пресегна и се хвана за ръба на сцената с две ръце.

Бао изпусна ръкава ѝ, но успя да хване десния ѝ крак и сега висеше от Си Джей, а Си Джей висеше, от сцената.

Пръстите ѝ се напрегнаха до скъсване от допълнителната тежест. Нямаше да може да издържи в това положение повече от няколко секунди.

– Както казах, ще умрем заедно! – извика Бао.

Лявата ръка на Си Джей изпусна захвата си.

Тя се държеше с една ръка за ръба на бездната, а Бао висеше на десния ѝ крак.

И тогава Си Джей започна да се гърчи странно; измъкна лявата си ръка от костюма и разкопча ципа. После протегна ръка и отново се хвана за ръба.

След това започна да измъква дясната си ръка от костюма и тя внезапно се освободи...

... костюмът се свлече напълно от Си Джей...

... и тя остана да виси,, а Бао се понесе надолу, все още сграбчил предпазния костюм. На лицето му бе изписана огромна изненада.

И докато Си Джей висеше от ръба на сцената, Бао падаше през всичките сто и двайсет метра покрай фасадата на грамадната сграда при главния вход. След осем секунди се размаза с противен звук на земята. Крещеше с цяло гърло по целия път надолу.

Задъхана, бореща се да изстиска и последната капка сили от себе си, Си Джей се надигна и опря лакти на сцената. Краката ѝ още висяха над главозамайващата пропаст.