Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

И тогава се случиха две неща, които определено не се случват в обичайната динамика между хищник и жертва.

Първо, Си Джей вдигна качулката на костюма си, така че цялото ѝ тяло бе защитено, когато огънят я достигна.

Второ, огромният огнен език подпали локвата течен пропан, който Си Джей беше изляла на пода на тунела... локва, която продължаваше от нея до мястото, на което се намираше разбеснелият се дракон.

Пропанът моментално пламна и за миг свръхцарят беше погълнат от пламъци!

Драконът запищя, когато кожата и крилете му се подпалиха, и започна да се мята и блъска в стените на тунела.

Страховитата му горяща глава се обърна към Си Джей… която бе насочила картечния си пистолет право в лицето му.

Тр–р–р–р!

Куршумите се забиха в очите и челото на свръхцаря, раздробявайки черепа.

И огромният дракон рухна.

Строполи се в тунела с гръмовен тътен. Тялото му още гореше. Мускулите потръпнаха и накрая тялото му замря.

Свръхцарят бе мъртъв.

Си Джей издиша, напълно изтощена.

Но още не беше приключила.

Без никакво колебание мина покрай горящото тяло на свръхцаря и се върна в пещерата, все още с картечния пистолет в ръка.

Застана при отвора на тунела над залата и изстреля почти всичките си гранати.

Експлозиите разтърсиха пещерата. Яйцата пръскаха белтъка си, след което се запалваха. Писъците на умиращи новоизлюпени дракони изпълниха пространството. После Си Джей насочи гранатомета към тавана и изстреля още гранати.

От силата на експлозиите таванът се напука и от него заваляха огромни буци никел, които разбиваха и смазваха яйцата, а спиралният корниз се отчупи от стените на пещерата.

Яйца и никел се сипеха надолу в гигантската зала с форма на фуния. Поради формата на пещерата всички се събираха накуп и падащите скали ги премазваха още по-лесно.

Накрая Си Джей се върна в тунела, мина покрай останките на свръхцаря и изстреля последните няколко гранати там.

Таванът се срути, като смаза трупа на дракона и блокира отвора към залата. Си Джей остана сама в затрупания тунел, задъхана, с омазано със сажди и прахоляк лице, но победителка.

Останала без муниции, тя захвърли картечния пистолет и започна дългото изкачване към повърхността.

Излезе от тунела точно когато слънцето надникна над източната стена на кратера.

Беше преживяла нощта.

Хвърли се към езерото и се отпусна на колене до Лъки.

Жълтодрехият дракон лежеше в плиткото и стенеше от болка.

Трепна при появата на Си Джей – вероятно я взе за друг дракон, дошъл да я довърши, – но после се отпусна, когато Си Джей започна да я гали по челото.

– Спокойно, момиче. Спокойно...

Видя голям разрез по дясното бедро на Лъки. Раната беше ужас на. Си Джей прегърна дракона и положи глава върху огромната му буза.

Лъки въздъхна болезнено.

– Бяла глава... бие господар...?

– Да – каза Си Джей. – Бяла глава бие господар. Бяла глава убива господар.

Лъки изсумтя.

– Лъки харесва Бяла глава...

И двете останаха просто да лежат заедно в плитките води на Кратерното езеро, докато първите лъчи на слънцето озаряваха хоризонта.

След известно време Си Джей се надигна да огледа по-добре раната на Лъки.

Беше ужасна, през цялата горна част на бедрото, но Си Джей реши, че ако успее да я зашие, раната ще попречи па Лъки само да ходи. Щеше да може да лети,

– Няма да е нито хубаво, нито много хигиенично – каза Си Джей, докато правеше игла от заострена пръчка и използва вървите на обувките си вместо конец. – И ще боли ужасно.

Болеше, и още как.

Лъки виеше през цялото време, но накрая Си Джей успя да зашие раната,

Лъки лежеше задъхана.

– Лъки стане? – попита Си Джей.

Драконът неуверено се изправи... и падна – кракът не понесе тежестта на тялото. Направи втори опит, като пазеше ранения крак, и успя да се задържи.

Си Джей се ухили,

– Кораво пиле си ти, Лъки.

– Лъки не разбира Бяла глава...

– Бяла глава харесва Лъки.

Драконът навря муцуна в лицето ѝ,

– Лъки харесва Бяла глава...

Си Джей я накара да изпробва крилете си. Оказа се, че драконът е в състояние да лети. Или по-скоро да се рее, но това беше достатъчно.

И не след дълго двете се носеха над горите и скалите на Южен Китай, обратно към зоологическата градина.

Когато стигнаха огромния правоъгълен кратер на Великата драконова зоологическа градина на Китай, слънцето беше напълно изгряло.