Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Разлетяха се искри, когато платформата се откъсна от кабелите и падна в изкопаната от драконите яма.

– Не! – викна Хамиш. – Не!...

Включи радиостанцията.

– Катеричке! Втасахме я! Драконите току-що видяха сметка на главната платформа!

Ху Тан видя как червената мрежа угасва...

... и за негов ужас свръхцарят и двама императори прелетяха над платформите.

Куполът не работеше.

Драконите бяха на свобода.

– Бог да ни е на помощ – промълви Ху Тан.

Стоящият до него полковник Бао посегна към червените копчета.

По-голямото гнездо

Зоопаркът е място, където животните изучават поведението на човешките същества.

След трийсет секунди, докато Ли приключваше, Си Джей спусна визьора си.

Видя тънката червена решетка на купола, разделяща китайския електротехник от сивите дракони от другата страна.

И тогава решетката, изчезна.

Просто угасна.

Нямаше я.

Драконите се надигнаха и разпериха криле.

Ли беше погълнат от работа и изобщо не забеляза какво става.

– Последната връзка е... готова – извика той. – Натиснете копчетата!

Си Джей натисна първото копче, което изключваше камиона от основния захранващ кабел. После натисна голямото синьо копче с надпис ОТВАРЯНЕ НА ЛИНИЯТА.

Един сив цар изрева към Ли и понече да се хвърли върху него, но ослепителната червена решетка се появи отново помежду им и драконът рухна като проснат в нокаут боксьор.

– Еха! – възкликна Си Джей.

Пръстът на полковник. Бао беше само на милиметри, от първото копче, когато един техник извика:

Вижте! Куполът! Работи!

Ху Тан рязко вдигна поглед и видя как един летящ дра– кон рухна на земята. Куполът наистина работеше отново.

– Рестартиран е от града на работниците! – извика друг техник.

– Колко дракон и се измъкнаха? – остро попита Бао.

– Преброих три – каза някой.

– Аз също – обади се Ху Тан. – Един от огнедишащите и двама императори. Всичките червеногърди.

– Само три – каза Бао. – Можем да се справим е това.

Задейства се незабавно.

– Включете проследяващите чипове на измъкналите се дракони и пратете щурмови хеликоптери от Гуилин да ги убият! Възстановете захранването! Искам някой да ми каже как куполът заработи отново, по дяволите! И намерете шибани дресиращи устройства, за да зашеметим шибаните дракони и да ги върнем в долината!

Си Джей включи радиостанцията.

– Мечок, тук Катеричка. Куполът работи.

– Личи си. Само че някои дракони се измъкнаха през секундите, когато беше изключен. Един огнедишащ и двама императори.

– Един огнедишащ... по дяволите – изруга Си Джей.

– И кой знае накъде ще тръгнат.

– Аз знам накъде – с равен глас каза Си Джей. – Ще отидат при по-голямото гнездо и ще го отворят.

– Къде е това чудо?

– Имам идея. И трябва да побързам да ги спра, иначе целият свят ще си има непреодолим проблем с дракони.

След двайсет минути Си Джей летеше с Лъки над живописния покрит с мъх ландшафт на Южен

Китай.

Все още носеше защитния си костюм и леката каска. И все още бе въоръжена с огнехвъргачката, чийто резервоар бе в раницата на гърба ѝ под костюма, както и с картечния пистолет със закрепения за него гранатомет.

Изгревът наближаваше.

Хоризонтът на изток бе озарен в розово. Прекрасният ландшафт, тучен, зелен и влажен, проблясваше на светлината на ранното утро. Мъгла се стелеше като река между възвишенията със стръмни склонове. Почти непроходимите джунгли в тази част на страната означаваха, че селата тук са малко.

Си Джей беше оставила Ли в града на работниците с инструкции да стигне до летището. Посъветва го да кара по заобиколния път, като опише широк кръг извън купола – и ако може, да поправи главната плат–форма там. Дори го посъветва да уведоми началниците си, че именно той е поправил платформата в града на работниците, но без да споменава, че го е направил с подбудата или помощта на Си Джей.

След няколко минути полет над зеления терен видя характерно ландшафтно образувание – широк метеоритен кратер. Беше идеално кръгъл, подобно на Метеоритния кратер в Аризона, само че по-малък. През хилядолетията отвесните му стени на места се бяха срутили и в средата му се беше образувало езеро. Около него, в подножието на вътрешната стена, растеше малка гора.