Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

– Стига другите да удържат летището достатъчно дълго – каза Ли,

– Точно така. Което означава, че не разполагаме с много време. Ти карай. – Си Джей отвори вратата на шофьора. – Трябва да стигнем до средната платформа.

Камионът излезе с рев от склада.

Разстоянието до средната платформа бе само километър, но движението на камиона по пустите улици на града привлече вниманието на източните сиви дракони.

Те излетяха от позициите си върху околните жилищни блокове и се спуснаха към него,

Един принц кацна върху камиона, наведе се над ръба на кабината и разби предното стъкло, но докато стъклото се сипеше отгоре му, Ли рязко зави и вкара камиона под бетонен надлез; драконът се удари в долната му част и беше пометен от покрива.

Щом излезе на открито, камионът продължи по финалната отсечка към платформите – и втори принц се понесе с рев към него, но беше пресрещнат от Лъки, която го атакува отгоре, и сивият принц рухна на пътя и се загърчи от болка, докато вътрешностите му се изсипваха на асфалта.

До платформата оставаха само петдесет метра.

Ли се осмели да се усмихне.

– Ще успеем...

И докато го казваше, камионът бе блъснат със зверска сила от сив император, останал незабелязан от Си Джей и когото Лъки никога не би могла да спре.

Огромният дракон се спусна с рев от небето и замахна към камиона с ноктите си.

Камионът бе вдигнат във въздуха» падна на една страна и продължи да се плъзга с пълна скорост по пътя.

Си Джей и Ли си бяха сложили предпазните колани, така че останаха по местата си, когато светът около тях се килна под прав ъгъл..

Си Джей се залепи за прозореца. Пътят се носеше само на сантиметри от лицето ѝ.

Продължиха да се плъзгат напред – междувременно камионът им се завъртя напречно – и когато най-сетне скоростта им намаля, бяха обърнати назад към града на работниците.

Накрая преобърнатият камион спря.

Все още закопчана с колана, Си Джей гледаше през разбитото предно стъкло в посоката, от която бяха дошли.

Бум.

Огромни нокти се стовариха пред нея – грамадните предни лапи на сивия император.

Невъзможно гигантската му глава се появи от другата страна на разбитото предно стъкло, само на две стъпки от лицето на Си Джей. Създанието изръмжа. Между зъбите потекоха лиги.

– Почти успяхме – каза Си Джей. – Почти...

Затвори уморено очи и зачака края.

Но поради някаква причина императорът не атакува. А само изрева яростно в лицето на Си Джей.

Си Джей отвори очи.

Драконът беше тук . Беше ги пипнал, но защо...

Си Джей спусна визьора си и видя ослепителни червени лъчи, които я отделяха от дракона. Камионът се беше плъзнал па сантиметри зад електромагнитния купол.

Си Джей издиша с облекчение.

– Ето на това му викам разминаване на косъм.

Лъки стоеше до камиона, също от другата прана на купола, Жълюдрехият вече нямаше генериращия болка чип в главата си и можеше да минава свободно през преградата.

Си Джей разкопча колана си.

– Хайде, Ли, да изправим камиона и да си свършим работата.

Имаха нужда от помощта на Лъки да изправят камиона, но не след дълго караха покрай ръба на гигантската яма, в която беше пропаднала средната платформа.

Обгорени кабели с търчаха от три страни на ямата – основният кабел от север и два второстепенни, които го свързваха е останалите платформи.

Благодарение на втората система при летището пулсиращият лазерен купол все още отделяше Си Джей и Ли от сивите дракони, които ги гледаха жадно от другата страна.

Ли докара камиона до ръба на ямата и се захвана за работа.

Си Джей му помагаше, доколкото можеше, като развиваше резервния кабел и държеше изолацията, докато Ли вършеше техническата, работа.

Както бе казал китаецът, свързването на кабела не беше чак толкова трудно. Най-продължително бе изолирането на поправения участък. Ако новата връзка не се изолираше идеално, без въздушни мехури и други дефекти, кабелът нямаше да предава достатъчно ток.

Именно това беше работата на високотехнологичния сандък – устройството полагаше изолационния пласт върху новите връзки. То обаче работеше бавно, а те трябваше да го използват на три места.

Докато Ли работеше, Си Джей държеше под око групата сиви дракони от вътрешната страна на купола.

Приличаха на ято гигантски лешояди, които се взираха в жертвите си.

Бяха двайсетина, от всички размери, и можеха само да гледат свирепо двамата човеци, работещи по кабела само на няколко крачки от тях.