Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

А след това дойде ред на още по-големите неща.

Парчето от въртящия се ресторант направи един бронетранспортьор на палачинка. Секцията от околовръстния път се стовари с колосален трясък върху два танка и три камиона и ги смаза, Контролната кула падна върху един хангар и го изравни със земята.

И тогава, след като изразходваха бомбите си, драконите влязоха в битката...

... и започна истинска кървава баня.

Свръхимператорът се стовари върху един танк и го смаза с ноктите си, след което избълва невероятен огнен език, който унищожи три китайски джипа и два камиона.

Войниците изпопадаха на земята, кожата им се топеше.

Царете награбваха джипове и ги запращаха настрани. Императори вдигнаха танковете и ги пуснаха върху пистата.

Изтребителите се върнаха, като сееха огън, но този път три дракона – свръхцарят, един император и един обикновен цар – се понесоха към тях отстрани с изпънати тела и прибрани назад криле.

Летяха с феноменална скорост но идеален курс за прехващане.

Щом траекториите на драконите и изтребителите се пресякоха, свръхцарят избълва огън по две от машините и той стопи пилотите в кабините им. Двата изтребителя експлодираха.

Императорът замахна с нокът и откъсна дясното крило на друг изтребител, който се понесе към земята и се заби в нея с мощна експлозия.

Обикновеният цар просто се сблъска с последния изтребител и се вкопчи в него, така че за ужас на пилота самолетът изгуби цялата си аеродинамичност и започна да се спуска на свредел надолу. На трийсет метра от земята царят го пусна и изтребителят се заби в склона на кратера, а драконът просто отлетя при другите два, за да се включи в сражението при летището.

Ху Тан и полковник Бао гледаха всичко това от един бункер непосредствено от външната страна на електромагнитния купол. Бяха пристигнали с кола само преди петнайсет минути.

Подсиленият бункер, който представляваше двуетажен команден пункт, се намираше точно зад петнайсетте генераторни платформи на купола.

Вътре кипеше трескава суматоха – техници работеха на конзоли, войници говореха по радиостанции, офицери гледаха през бинокли касапницата отвън. Монитори и плазмени екрани показваха различни изгледи от атаката на драконите.

Един техник се обърна към. Бао.

– Полковник! Телеметрията потвърдена – външния г електромагнитен купол работи с половината си мощност, Драконите са успели по някакъв начин да извадят от строя платформите в града на работниците. Ако разрушат платформите тук, куполът ще се изключи.

Ху Тан зяпаше невярващо. Не беше вярвал, че нещата могат да се развият толкова зле, но ето че се случваше.

Обхванат от паника, той се обърна към Бао.

– Чухте ли? Извадили са от строя платформите от другата страна! Направете нещо!

– Млъкнете, господине – спокойно отвърна Бао. – Все още имаме възможности. – Обърна се към стоящия зад него офицер. – Майоре. Пригответе термобаричните бомби на летището, в града на работниците и в Хижата по средата на пътя.

– Слушам.

Ху Тан се опули.

– Нима ще унищожите всичко?!

Бао го изгледа сурово.

– Запазихме останалите яйца другаде, министре. Разполагаме с всичко необходимо за построяване на друга зоологическа градина. Не можем да възстановим само едно – репутацията на държавата,

– А ние ще се спасим ли? – попита Ху.

Разбира се, че ще се спасим, глупак такъв – изръмжа Бао. – Този команден бункер продължава десет етажа под земята. Достатъчно як е, за да издържи на термобаричен взрив на прага му, докато всичко отвън се задушава във вакуума. Министре, чуйте ме добре – в мига, в който драконите извадят купола от строя, ще взривя и трите бомби и ще унищожа всяко живо същество в и около зоологическата градина.

Военното летище се рушеше под атаката на драконите. Цареше пълен хаос, пандемониум – ураган от огън, експлозии и смърт.

А Хамиш Камерън караше пожарната към всичко това.

Беше стиснал волана толкова силно, че кокичетата му бяха побелели. Сайм седеше до него с пистолет в ръка – беше го намерил в станцията, за управление на отпадъци. Предвид обстоятелствата оръжието изглеждаше жалко и безполезно, но въпреки това той продължавана да го стиска с мрачна решимост.

Цялото летище пред тях гореше. Овъглените останки на армейските коли бяха пръснати покрай частите от въртящия се ресторант, околовръстния път и разбитата контрол на кула. Всички джипове, камиони и танкове бяха смачкани или преобърнати.