Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

И там, където се беше намирала средната платформа, зейна огромна дупка, от която излизаше високоволтов кабел и някакви други второстепенни проводници.

Поражението беше нанесено.

Си Джей отново спусна визьора със специалните очила.

Куполът още си беше на място, но не така замайващ, колкото бе доскоро. Яркостта му бе намаляла наполовина, тъй като се поддържаше само от генераторните платформи при летището.

Господарите изреваха тържествуващо и излетяха.

Понесоха се на югозапад. Армията червеногърди полетя след тях към летището от другата страна на зоологическата градина – единствената преграда, останала между тях и свободата.

Си Джей ги гледаше как отлитат от хълмчето.

Извади радиостанцията си.

– Мечок, тук Катеричка, Драконите летят към вас. Искам да ги задържиш колкото се може по-дълго.

– Дадено, Катеричка – отвърна гласът на Хамиш. – Почти стигнахме летището.

– И гледай да останеш жив, брат ми. – Си Джей прекъсна връзката и се обърна към Ли. – Време е да се включим и ние.

Скочиха на гърба на Лъки и се понесоха към града на работниците.

Хамиш Камерън караше като бесен по пътя, свързващ станцията за управление на отпадъци и военното летище, седнал зад волана на абсолютен звяр.

Сред целия хаос и разрушение в станцията един камион беше останал почти невредим от касапницата.

Пожарна.

Една от двете, паркирани в огромната зала, когато Хамиш за първи път бе влязъл в станцията.

Сега, карам от Хамиш и с Кърк Сайм до него, огромният камион се носеше устремно през равнината между кратера на зоологическата градина и летището. Телескопичната стълба на покрива му подскачаше при всяка неравност; докато летяха в нощта.

Летището се приближаваше.

Беше осветено като коледна елха – белите лъчи на осемдесет прожектора осветяваха товарни самолети и реактивни изтребители, хангари, кулата за управление на полетите, някаква поддържаща сграда и...

... около трийсетина армейски джипа и камиони, подредени в отбранителна линия пред летището, с повече от сто китайски войници, насочили автомати и РПГ-та към пътя, по който се носеше Хамиш. Имаше дори четири танка Тип-99.

– На какво се натресохме? – ахна Сайм.

Хамиш се подаде през прозореца и погледна нощното небе зад тях.

Рояк дракони, може би около четирийсет, затулваше звездите като някакви черни летящи призраци.

Това бе ятото червеногърди, което се насочваше към летището.

– Ще ти кажа на какво се натрисаме – отвърна Хамиш. – На последния отпор.

Четири малки изтребителя се вдигнаха с рев във въздуха и се понесоха пад равнината към приближаващите дракони.

Откриха огън, пращайки трасиращи куршуми в черния рояк.

Три дракона полетяха с писъци към земята. Останалите се пръснаха и изтребителите профучаха през множеството.

Но после няколко дракона, водени от свръхцаря, рязко завиха и се впуснаха след изтребителите. Разрази се въздушна битка, докато останалите дракони, повече от трийсет на брой начело със свръхимператора, връхлетяха върху летището.

Хамиш погледна към приближаващия рояк. Драконите изглеждаха страховито, подобни на гигантски прилепи в небето.

И тогава забеляза още нещо. Нещо странно.

Всички по-едри дракони – царете и императорите – носеха някакви неща в ноктите си,

Хамиш присви очи да види какви са тези неща и ахна.

– Ох, ще стане голяма каша!

Царете носеха коли и микробуси от зоологическата градина. Товарът на императорите бе много по-голям – боклукчийски камиони, цели парчета от въртящия се ресторант, секция от пътя; един император дори беше понесъл разбитите останки на контролната кула, която се беше издигала над административната сграда.

Драконите прелетяха над пожарната на Хамиш, все още на около осемстотин метра от летището, И битката започна.

Китайците откриха огън.

Реактивни снаряди полетяха в небето. Затрещя стрелба. Мощните 125 мм оръдия на четирите танка задумкаха, изпращайки противовъздушни снаряди към връхлитащия рояк.

Попадналите под обстрел дракони пищяха, ревяха, въртяха се и експлодираха. Но продължаваха напред.

Пет дракона паднаха, но останалите пробиха вълната от огън. Едрите полетяха бързо и ниско и пуснаха импровизираните си бомби.

Изведнъж от небето заваляха автомобили, микробуси и боклукчийски камиони. Изсипаха се върху редиците военни коли, като смазваха войниците и преобръщаха машините. Тежките боклукчийски камиони нанесоха най-много поражения.