Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

... внимателно извади окото на Лъки!

Ли ахна.

Мини запуши устата си с длан, за да не повърне.

Окото висеше на оптичния нерв. Си Джей внимателно го постави върху муцуната на Лъки и без дори да забелязва неописуемата грубост на постъпката си, взе фенерче и надникна в черепа на Лъки .

– Ето го... – каза тя.

Виждаше го в предната част на мозъка, точно зад окото – малък метален чип с размерите на монета. Приличаше на паяк с осемте жици, които излизаха от него и се забиваха в мозъка.

Като цяло чипът бе доста груб. Имаше някакви електрически вериги по него и малък сребрист цилиндър, в който вероятно се намираше пластичният експлозив.

Си Джей взе дълги хирургически ножици.

– Не мърдай – каза на Лъки и бръкна с ножиците в очната кухина на дракона.

Ръката ѝ влезе лесно – кухината беше достатъчно ши–рока. С няколко ловки движения Си Джей сряза осемте жици. После взе форцепс и по-скоро като сапьор, отколкото като ветеринар, внимателно отдели чипа.

И го извади.

Постави го внимателно на една маса в другия край на помещението.

Върна се при Лъки и внимателно постави окото ѝ в кухината, като най-напред вкара очния нерв. Огромното око се намести и се завъртя, след което Лъки примигна няколко пъти.

– Ти, жълта моя приятелко, вече не си уязвима за електромагнитните куполи – каза Си Джей. – И китайските мръсници няма да могат да ти пръснат главата.

Лъки само изпръхтя като много уморен кок.

Докато сваляше ръкавиците си, Си Джей се обърна към Ли,

– Така. Ли, имам нужда от лекция по електрозахранването на зоопарка.

Докато Лъки се възстановяваше в лечебницата, Си Джей и Ли седяха в съседния кабинет.

Беше 4:15 сутринта.

На светлината на фенерчетата Ли взе лист и нахвърля бърза скица на зоопарка и околностите му... към която добави няколко пунктирани линии.

– Това е зоологическата градина – каза той на мандарин, – заедно с военното летище долу вляво и градчето на работниците горе вдясно. Двете пунктирани линии, които влизат в картата от ъглите, са основните захранващи кабели.

– Ясно – каза Си Джей, също на мандарин. – Искам да знам едно. Ако драконите прекъснат основен кабел, той може ли да се поправи ?!

– Иа теория да, ако имаш подръка подходящ кабел и комплект за поправка на изолацията – отвърна. Ли. – Проблемът всъщност не е в поправянето на самия кабел, колкото на изолацията му.

– Как така?

– Основните захранващи кабели не са просто жици, които просто да запоиш. Те представляват проводници на прав ток с високо напрежение с дебела изолация от полиетилен. Поради високото напрежение кабелите силно се нагорещяват, поради което е нужна и изолацията. И именно тя трябва да бъде поправена правилно, без никакви въздушни джобове и дефекти. За целта е необходим комплектът за поправка, който поставя новата изолация върху кабела без никакви дефекти. Ако не го направиш пра– вилно, няма ток.

– Имате ли нужните кабели и комплекти в зоопарка?

– Не, не и в зоопарка – каза Ли. – Както можете да си представите, подобни прекъсвания са рядкост, ако изобщо се случват. Все пак имаме напълно екипирани, камиони в града на работниците и на летището. В тях има макари с кабел и комплекти за възстановяване на изолацията.

– Ясно. – Си Джей се замисли за момент. – По дяволите, трябват ми още хора...

И сякаш по даден знак захранваната от батерия радиостанция, окачена на една кука, изпращя.

– Катеричке, Мечока съм. Чуваш ли ме? Двайсет на двайсет. Опитах в три и двайсет, но не получих отговор. Чуваш ли ме?

Беше Хамиш.

Си Джей грабна радиостанцията. – Мечок, чувам те!

Гласът от другата страна се оживи.

– Катеричке! Жива си!

– Едва-едва, Къде си?

– В станцията за управление на отпадъците. Сайм е с мен, но изгубихме Улф. На два пъти се разминахме на косъм и измъкването ни не беше от най-изящните, но нали знаеш какво казваше татко? Трябва да се провалиш няколко пъти, преди да успееш.

Си Джей примигна и унесено повтори:

– Трябва да се провалиш, преди да успееш...

В главата ѝ започна да се оформя идея.

– Обаждаш се тъкмо навреме, Мечок. Драконите се канят да унищожат външния купол и трябва да ги спрем,

– Какво ще кажеш да оставим преебаната градинка на кретените, шито са я построили, и да се разкараме оттук? Не си падам по идеята да спасявам техните задници, докато се опитват да ни убият.