Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Заплува с нови сили. Още не беше стигнал до брега.

С всяко загребваме очакваше ноктите на някой дракон да се свият около крака му и да го дръпнат назад, но след това стигна до сушата, излезе от водата и се втурна към дърветата до разрушения замък. Сайм тичаше до него.

Погледнаха назад. Един принц запрати безжизненото тяло на Улф на пристана и започна да го яде. Захрущяха кости.

Зад тази ужасна картина огромният зелен император потъна обратно в езерото – спускаше се бавно, докато след него не останаха само вълнички. Не се виждаше нито една от шестте лодки.

Всички бяха унищожени.

Си Джей поведе Лъки, Ли и Мини през тунела, който свързваше Центъра за гнездене с Люпилния център.

Излязоха в Люпилния център и го откриха пуст – разбира се, с изключение на крокодилите в ямата и масленозеления блатен дракон. След като беше приключил с червеногърдия принц, той бе разбил една от клетките и в момента поглъщаше крокодил.

Цифровият часовник на стената показваше 3:30 след полунощ.

„Нима е станало толкова късно?” – помисли Си Джей. Беше ужасно уморена и караше само на адреналин.

В стаята за прегледи имаше метална маса с улеи и канал, както и няколко колички с хирургически инструменти. Приличаше на ветеринарната ѝ клиника в зоопарка на Сан Франциско, само че беше по-голяма във всяко отношение, пригодена специално за дракони.

Тя накара Лъки да легне на масата върху дясната си страна и погледна раната ѝ, като си светеше с фенерчето на каската.

Изглеждаше ужасно – страховит разрез, дълъг поне шейсет сантиметра. От оголената плът течеше кръв и лимфа.

Си Джей си сложи гумени ръкавици и предпазни очила и взе комплект за зашиване от една от количките. Започна да почиства раната. Ли намери фенерче в един шкаф, включи го и започна да свети над рамото ѝ, за да може Си Джей да вижда по-добре.

Мини гледаше.

– Ти лекар ли си?

– Да, животински лекар – отвърна Си Джей, намери ампула с местна упойка в един шкаф и я инжектира близо до зейналата рана.

Намръщи се. Трябваше да зашие раната, но разрезът беше толкова широк, а кожата на Лъки така дебела, че конецът просто нямаше да ѝ свърши работа. Трябваше да използва скоби.

А това щеше да боли въпреки упойката.

– Лъки, Бяла глава съжалява... голяма голяма болка... – каза тя и рязко заби първата скоба.

Лъки изпищя от болка.

След малко раната беше затворена с двайсет и четири скоби и Лъки лежеше задъхана и изтощена, отпуснала глава на металната маса.

Си Джей я погали по челото. Лъки я погледна жал но.

– Това ще ти помогне да се почувстваш малко по- добре – каза Си Джей и ѝ би инжекция ксилазин. Мускулният релаксант подейства бързо – драконът въздъхна и видимо се отпусна.

Си Джей докосна малката кутийка, закрепена за лявата страна на главата на Лъки, и се загледа в жиците, които влизаха в мозъка ѝ.

Замисли се.

Имплантът на Лъки беше специален. Той правеше възможна комуникацията между нея и хората.

Но като всички други дракони Лъки имаше и стандартния чип в мозъка си – онзи, който активираше центъра за болка, когато докосва куполите, и в който имаше пластичен експлозив. Си Джей си спомни рентгеновите снимки на черепа на дракон, които беше видяла при обиколката и които показваха чипа зад лявото око на дракона.

Наведе се над главата на Лъки и погледна в лявото ѝ око.

То беше с размерите на софтбол, огромно влажно кълбо с ирис на петна и зеница във формата на цепка.

Погледът на Си Джей се премести от окото към жълточерния череп. С гребена и плочките главата на Лъки беше здраво бронирана още преди да се стигне до черепа. Поставянето на чипа би трябвало да е трудна задача.

– Освен ако не са го направили през окото... – каза тя на глас.

Взе още една ампула местна упойка и я би до веждата на Лъки. После взе подобни на ножици щипци и извит сребрист хирургически инструмент.

Лъки изсумтя уплашено.

– Бяла глава... нарани Лъки.

– Бяла глава харесва Лъки. Бяла глава помогне Лъки. Лъки трябва да се довери на Бяла глава – каза Си Джей,

Драконът не отговори. Си Джей не беше сигурна дали думата „доверие” фигурира в речника му. Лъки обаче се отпусна и макар да въздъхна недоволно, изви глава така, че Си Джей да може да работи,

Доверяваше ѝ се.

С помощта на щипците Си Джей задържа клепача ѝ отворен, след което взе извития инструмент и...