Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Ниската мъгла заобикаляше кратера подобно на гъста сива супа.

Спомни си обяснението на На, когато говореше със Сиймор Улф точно за това образувание;

„Кратерното езеро се е образувало от метеорит от никел, паднал тук преди триста милиона години”.

И обяснението на Шан по време на обиколката:

„Нашите дракони, нашите архозаври, са оцелели след сблъсъка с метеорита Алварес преди шейсет и пет милиона години, като са изпаднали в хибернация дълбоко под земната повърхност”.

Както и коментара на Ху Тан относно залежите от никел под Центъра за гнездене:

„Зоологическата ни градина е построена върху второто по големина находище на никел в този район. Най-голямото е при Кратерното езеро на петнайсетина километра на северозапад”.

Най-голямото находище на никел...

Си Джей предположи, че колкото по-голямо е никеловото находище, толкова по-голямо ще е и гнездото на драконите...

Оранжева светлина изригна нагоре от вътрешната стена на кратера и Си Джей видя дупка в основата му. Приличаше на входа на тунел.

Два червеногърди императора надничаха в тунела, обърнати с гръб към Си Джей,

От тунела отново изригна светлина и от него се появи черният свръхцар. Императорите моментално се вмъкнаха в тунела и от него незабавно се разлетяха големи парчета стопен никел.

– Мамка му! – изруга Си Джей. – Вече са започнали да копаят към. гнездото.

Надяваше се да не е закъсняла твърде много.

Изведнъж императорите се появиха отново, изреваха нещо на свръхцаря и той се втурна вътре в тунела. Императорите заеха позиции при входа, подобно на стражи.

– Какво правят? – попита на глас Си Джей.

– Господар... стопля яйца... – каза гласът на Лъки. – Събужда гнездо...

– Трябва да влезем вътре и да го спрем...

Мощен рев я прекъсна.

Императорите гледаха право нагоре към Си Джей и Лъки. Бяха ги забелязали.

Единият размаха могъщите си криле и се понесе право към тях, като ревеше яростно.

Си Джей се огледа и видя нещо. Накара Лъки да пикира и гонитбата започна.

С по-големите си криле императорът бе много по- бърз от Лъки, но тя бе по-маневрена и докато се носеше надолу към мъглата, направи рязък завой, който изненада императора и. той се оказа на триста метра пред тях.

Но после зави като аероплан и продължи да ги преследва.

– Лъки! Надолу! – извика Си Джей и се гмурнаха в мъглата, гонени от императора.

Си Джей имаше чувството, че се намира в ужасно бързо увеселително влакче без никакви релси и само с десет метра видимост.

Отвесните скали се появиха от гъстата мъгла с плашеща внезапност, но Лъки се справи великолепно и рязко зави.

Приведена над шията ѝ като жокей, Си Джей рискува да погледне през рамо...

... и видя разтворените челюсти на преследващия ги император! Намираха се само на трийсетина сантиметра от края на опашката на Лъки!

Си Джей рязко завъртя глава напред.

– Лъки! Нагоре! Веднага! – извика тя и дръпна поводите. Лъки полетя вертикално, избягвайки обвитата в мъгла скала точно пред тях.

По-големият и не така пъргав император не успя да го направи.

С пълна скорост драконът се блъсна в отвесната скала, с главата напред. Чу се ужасен трясък, разлетяха се камъни и Си Джей чу противно хрущене.

Императорът така и не се появи от мъглата,

Си Джей обърна Лъки и двете рискуваха да погледнат надолу към основата на скалата. Тялото на императора се беше свило на топка, с извита под неестествен ъгъл шия. Беше мъртъв.

– Един по-малко – каза Си Джей. – Остават още два,

Си Джей и Лъки описаха кръг над Кратерното езеро.

Лъки кацна на склона, на неколкостотин метра от втория император, охраняващ входа на тунела.

Си Джей се опитваше да измисли какво да правят, когато гласът на Лъки заговори в ухото ѝ.

– Лъки бие червен дракон... Бяла глава бие червен господар...

Си Джей се намръщи.

– Какво?

– Лъки бие червен дракон... Бяла глава бие червен господар... – повтори драконът. – Лъки... предизвика... червен дракон...

Си Джей не беше сигурна, че е разбрала правилно, докато Лъки не се размърда, давайки и да разбере, че трябва да слезе.

Си Джей се подчини.

Лъки незабавно полетя на откритото и се озова точно пред червеногърдия император.

Увисна във въздуха, наведе глава и изрева свирепо – предизвикваше го на двубой.

Императорът изсумтя презрително и изръмжа гневно.

Размаха лениво криле и се издигна във въздуха, като също наведе заплашително глава.

Предизвикателството беше прието.