Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Лъки кацна първа и стовари Джонсън и Мини в джипа миг преди жълтодрехият император да грабне цялата кола в мощните си нокти и да я понесе във въздуха.

Водена от Лъки и Си Джей на гърба ѝ, групата се понесе на юг с максимална скорост, за да се отдалечи колкото се може повече от Великата драконова зоологическа градина.

0:30... 0:29... 0:28...

Драконите размахваха мощните си криле.

Брулени от вятъра, Хамиш и Сайм гледаха към земята далеч долу. Огромното тяло на императора затулваше небето над главите им.

0:20... 0:19... 0:18...

Си Джей погледна назад към правоъгълния кратер на зоопарка, който вече бе само далечно петънце на хоризонта.

0:10... 0:09... 0:08...

Си Джей потупа Лъки по шията.

– Лети, Лъки. Лети.

Таймерът продължаваше да отброява.

0:02... 0:01... 0:00...

Взрив.

Ослепителна бяла светлина блесна от Хижата по средата на пътя.

Последва я хоризонтал на вълна от нажежен до бяло огън, който изпепели всичко в околностите на Хижата.

След това дойде ред на ударната вълна.

Прекършваха се дървета, срутваха се сгради, разпадаха се стени, рухваха замъци. Фасадата на сградата при главния вход просто отлетя, откъсната от ударната вълна.

Огромната Драконова планина се разпадна в облак прах.

Унищожителната вълна се разпространяваше във всички посоки. Понесе се на север, изравнявайки казиното със земята. На изток и запад мина по склоновете на кратера, като поваляше дървета и запращаше канари високо в небето.

И докато се разширяваше, ударната вълна изсмука целия кислород от въздуха. Всички летящи дракони просто изпопадаха от небето, задушени на мига. Всички китайски войници в или около долината бяха убити на място.

Същата участ сполетя и Бен Патрик.

С пречупен гръбнак и парализирано тяло Патрик видя как фасадата на сградата при главния вход изчезва. Щеше да е по-добре да беше паднал с нея и да умре по този начин.

Защото след това вакуумът го връхлетя... и изсмука белите му дробове през устата. Последното усещане на Патрик бе как повръща две месести торби, които бяха собствените му дробове, и ги вижда с очите си. Едва след това светът потъна завинаги в пълен мрак.

Всеки дракон – онези в долината и другите в града на работниците беше сполетян oт подобна съдба. Внезапно въздухът просто бе изсмукан от телата им и те падаха мъртви.

Когато видя яркия проблясък в далечината, Си Джей въздъхна.

Всичко беше приключило.

Великата драконова зоологическа градина на Китай вече не съществуваше.

Бивша военноморска база „Магелан”

Провинция Минданао, Филипините

20 март (две седмици по-късно)

При изригването си през 1991 г. вулканът Пинатубо беше изхвърлил огромни количества пепел, която се бе изсипала върху голяма част от Филипините. Оттогава местните мусонни дъждове бяха примесени с тази пепел и тя покриваше много от по-отдалечените острови със зловонна черна киша, която ги правеше почти необитаеми.

По тези острови имаше няколко стари американски бази, повечето изоставени след края на Втората световна война.

Една от най-малките и най-затънтени бе базата „Магелан”. Намираше се на 150 км западно от остров Василан в южния край на Филипините.

Тормозен шест месеца в годината от проливни дъждове и от задушаваща влажност през другите шест месеца, островът нямаше с какво да се похвали. Старото му летище беше цялото изровено и покрито с бурени. Кишата от изригването на Пинатубо покриваше хълмовете и ги правеше негодни за каквато и да било селскостопанска дейност.

Именно затова нито едно човешко същество не забеляза петте странни жълти звяра, които кацнаха на буренясалата писта.

Цели два дни летяха от остров на остров, за да стигнат дотук от Южен Китай. Драконите се нуждаеха от множество спирки за почивка след дългите полети над открито море.

Шест часа преди пристигането им в базата същите тези дракони бяха оставили открит джип с трима мъже и едно китайско момиченце на носа на друг остров, на който имаше действаща снабдителна база на Военноморските сили на САЩ.

Само един човек остана с драконите в база „Магелан” – самотна русокоса жена.

От самолета слязоха трима души – Хамиш Камерън, Грег Джонсън и Сайм. Всички бяха облечени неофициално. Лявата ръка на Джонсън още беше превързана,

Си Джей и Лъки ги чакаха, застанали до една ръждива постройка на старата база.

– Е, как е новият дом? – попита Хамиш.