Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Точно пред нея лежеше тялото на един китайски войник.

Бии-бип... Бии-бип...

Глава на дракон се вдигна зад трупа и погледна Си Джей право в очите – червената безуха глава на стария ѝ враг Червеното лице.

Лъки бе твърде далеч, за да ѝ помогне – намираше се в предния края на сцената.

Полуувисналата на ръба Си Джей бе беззащитна.

И тогава тя видя колана на мъртвия войник между нея и Червеното лице.

На него бяха окачени две...

– Искаш да изядеш нещо ли? – попита тя. – Опитай това.

С тези думи протегна дясната си ръка, сграбчи едната граната, извади предпазителя и я метна право в отворената паст на Червеното лице.

Драконът преглътна объркан и шокиран, а Си Джей извика: „Лъки!” и се пусна от ръба, политайки далеч от Червеното лице миг преди главата му да експлодира.

Си Джей полетя покрай сградата, а над нея взривът на гранатата отнесе ръба на сцената, в облак от дим. и отломки.

Не видя как главата на Червеното лице се пръсна, не видя как обезглавеното му тяло се гърчи няколко секунди и от шията му бликаше кръв.

Надяваше се Лъки да я е чула.

Падаше бързо, ужасно бързо. Прозорците на сградата профучаваха шеметно покрай нея,

И изведнъж Лъки летеше вертикално до нея, с изпънато тяло и прибрани криле!

Драконът настигна Си Джей и докато летяха или падаха с еднаква скорост, Си Джей протегна, ръка, сграбчи седлото и успя да седне в него точно когато Лъки рязко се издигна на не повече от десетина метра от земята.

Си Джей преглътна.

– Това вече беше на косъм.

Полетяха обратно към амфитеатъра да приберат Мини.

Сцената представляваше ужасна гледка с цялата кръв, пушек и трупове.

Си Джей скочи от седлото и изтича да вземе Мини, която се беше свила уплашено на първия ред. Подбра, я и тъкмо се обръщаше към Лъки, когато някой се изпречи на пътя ѝ.

Бен Патрик. Насочил пистолет право към нея.

– Бен... – каза Си Джей частица от секундата преди тялото на Патрик да се огъне на две, блъснато със страшна сила отзад. Чу се противни хрущене, когато гръбнакът му се счупи от удара.

Лъки го беше изритала със задния си крак.

Бен Патрик рухна на колене, след което се просна по очи пред Си Джей. Изстена, но не помръдна» Ритникът беше счупил няколко прешлена. Колкото и да му оставаше да живее, Бен Патрик никога вече нямаше да проходи.

Си Джей поклати глава.

– Ти избра на чия Страна да бъдеш, Бен. Съжалявам, но трябва да тръгвам.

Метна Мини на седлото на Лъки и се качи след нея.

– Дръж се, хлапе. Ще летим бързо. Лъки, давай!

С широко разперени криле Лъки летеше към Хижата по средата на пътя.

Кацна на платформата под станцията на въжената линия и ноктите ѝ се вкопчиха в металната мрежа на пода.

Грег Джонсън беше там – окървавен, ранен и пребледнял. Седеше облегнат на термобаричната бомба и се усмихна мрачно на пристигналата Си Джей,

– Виж се само – рече той. – Яхнала проклет дракон,

– Мислех те за мъртъв – каза Си Джей, – Върнах се в ресторанта, но те нямаше.

– Не можех да остана там – отвърна Джонсън, – Трябваше да продължа. Слязох до станцията и намерих задвижвана от бензинов двигател кабина. С нея стигнах дотук, – Той кимна към термобаричното устройство. – И преди час видях това бебче да се издига от земята. Най-сетне открих една от бомбите, които търсех.

Си Джей погледна бомбата.

Таймерът на таблото ѝ продължаваше да отчита времето: 5:02... 5:01... 5:00...

– Блъфираше ли? Можеш ли да я спреш?

– Не – каза Джонсън. – Блокирах системата за отмяна на броенето в случай, че пратят някого да ме убие. Това нещо ще гръмне независимо дали го искаме, или не. Не можем да го спрем,

– Значи разполагаме е пет минути, за да се махнем.

Си Джей преметна здравата ръка на Джонсън през раменете си и го отведе при Лъки. После каза по радиостанцията:

– Хамиш?

– Да.

– На онова летище имаш ли нещо с криле и работещ двигател?

– Абсолютно нищо, сестричке ~ отвърна Хамиш. – Това място е същински гювеч.

Си Джей се замисли.

– Ами кола или джип?

– Има джип.

– Скачай в него и излез на пистата. Тръгваме и след малко сме при теб.

Лъки се понесе над долината, натежала от тримата човеци на гърба ѝ. Изпищя пронизително и минута по-късно към нея се присъедини групата ѝ от четири жълтодрехи – императора, двамата царе и принца.

Спуснаха се на пистата на летището, където Хамиш и Кърк Сайм им махаха от един открит джип.

Таймерът на бомбата продължаваше да отброява: 1:00... 0:59... 0:58...