Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Си Джей се дръпна объркана назад,

Лъки издаде серия ниски, подобни на магарешки рев звуци, излизащи дълбоко от гърлото ѝ.

Си Джей погледна другите жълтодрехи дракони, неуверена какво става.

Лъки се обърна към другите, явно също толкова объркана. Изгледа многозначително единия от царете. Той изръмжа, сякаш изобщо не беше впечатлен.

Лъки се обърна отново към Си Джей и повтори серията звуци.

Приближи толкова до нея, че зъбатата ѝ муцуна почти докосна лицето на Си Джей.

Си Джей не смееше да помръдне. Зъбите на дракона изглеждаха убийствено.

И тогава Лъки побутна слушалката в ухото на Си Джей.

Си Джей се намръщи. Слушалката. Същата, която бе взела от тялото на дресьорката в станцията за управление на отпадъци, когато бе спасила Лъки от бандата на Червеното лице.

Си Джей докосна устройството.

– Какво се опитваш да ми кажеш...?

И тогава видя металния имплант отстрани на главата на Лъки, устройството с форма на кутия, боядисано в жълто и черно, за да не личи на фона на кожата. От него излизаше малка, но ясно видима жица, която изчезваше в черепа на Лъки.

– Не може да бъде... – промълви Си Джей. – Китайците са измислили начин да общуват с вас...

Порой мисли и образи прелетяха през ума ѝ:

Им, дресьорката, дава команди на Лъки и Червеното лице по време на представлението.

Бей Патрик, който казва:”... Имам база данни с над триста отделни и разпознаваеми вокализации... Всеки крясък и сумтене означават нещо...”

И неясният електронен женски глас, който бе чула в слушалката, след като спаси Лъки от Червеното лице и бандата му: „Бягай... Бяла глава... Бягай...”

И мъжкият глас преди това: „черните дракони нападат...” И същият глас, когато Стопеното лице изкрещя към нея: „… Страхувай се... от мен...”

Дори начинът, по който Лъки беше ръмжала и сумтяла към Червеното лице и бандата му в тунела на въжената линия. Това беше общуване, преднамерено и артикулирано общуване .

„Дяволите да ме вземат!”

По време на шантавата гонитба е пикапа си беше помислила, че странните гласове от слушалката са сигнали от други радиостанции в зоопарка – гласовете на работници, изпаднали в паника при атаката.

Но сега, когато погледът ѝ се спря върху металната .кутия на главата на Лъки, ѝ хрумна друга идея. Женският глас бе на Лъки.

А мъжкият на Стопеното лице.

Металните кутии на главите им наистина бяха някакви импланти, свързани с мозъците и гръкляните на драконите, пълни със свръхмодерни чипове, които превеждаха сумтенето, крясъците и гукането в думи. Китайците дори се бяха досетили да използват мъжки и женски гласове за различните дракони – малка, но хитра подробност.

Като че ли не всички дракони в зоологическата градина имаха подобни импланти, а само изпълнителите – Лъки, Червеното лице и бандата му. Никой от останалите четири около Си Джей нямаше прикрепено към главата устройство.

Си Джей свали слушалката си и я погледна.

Беше включена на канал 4. Си Джей си спомни, че беше превключила канала, за да може да говори с Хамиш и Шан в боклукчийския камион.

Помъчи се да си спомни канала, на който беше преди това.

– Двайсет и две... – каза тя на глас и превключи на 22.

Погледна Лъки и въпреки всичко, въпреки мисълта, че това е пълна лудост, кимна.

Лъки загука...

... и електронният женски глас отново прозвуча в слушалката;

– Здравей... Бяла глава... Аз... Лъки.

Си Джей едва не припадна. Чене то ѝ увисна.

Това беше невероятно.

Нямаше представа как работи системата за превод, но явно бе нещо невероятно сложно.

Предположи, че има някакъв сензор, свързан направо с говорния апарат на Лъки – той улавяше звуците, сравняваше ги с базата данни на Бен Патрик и изпращаше превода чрез компютризиран глас в слушалката на Си Джей. Имплантът в мозъка явно можеше да обръща процеса, така че драконът да разбира хората.

Създаването и усъвършенстването на подобно устройство би трябвало да отнеме години – хиляди човекочасове само за подреждане и превод на различните звуци на драконите. Но Бен Патрик го беше направил, подкрепен от Китай с всичките му ресурси.

На Си Джей ѝ трябваха няколко секунди да се окопити и да отговори.

– Ъ-ъ-ъ... здравей, Лъки – каза тя на мандарин.

Лъки се дръпна назад и очите ѝ се разшириха.

Главата ѝ с островърхите уши бе изненадващо изразителна, Погледът бе остър и вперен в Си Джей. Ушите ѝ се дръпнаха назад като на куче – много доволно изражение.