Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

– Добре ли си? Можеш ли да се движиш?

Ли се намръщи от болка.

– Май... май си изкълчих рамото, когато покривът падна отгоре ми.

Си Джей огледа рамото му, Ръката наистина беше излязла от ставата.

– Ще те наместим. Хайде, наведи се напред и стой мирен,

– Ти лекар ли си? – попита Ли.

– Даже по-добре. Ветеринар съм. Ветеринарите се занимават с всичко – мозъчна хирургия, сърдечна хирургия, лабораторен анализ, изкълчвания...

И с рязко движение дръпна ръката му. Ли извика, но веднага задиша по-леко. Костта си беше отново в ставата.

– Какво става? – бавно попита той на английски, докато оглеждаше разрухата около себе си и потъналата в мрак зоологическа градина.

– Драконите прекъснаха електрозахранването. Изключиха вътрешния купол...

Стон накара и двамата рязко да се обърнат.

Лъки също се обърна и изръмжа.

Звукът идваше от кабината на прекатурения камион.

Си Джей приближи предпазливо. Друга част от падналия таван покриваше горната част на кабината и я скриваше от поглед.

Тя взе от пода един картечен пистолет МР-7 и го насочи напред. Половината предно стъкло на камиона

беше изскочило от рамката. Си Джей го издърпа и бързо се прицели, очаквайки отвътре да изскочи дракон...

... но вместо това видя доктор Бен Патрик, който лежеше в кабината с окървавено чело и счупени очила.

Си Джей свали оръжието.

Патрик седеше търпеливо, докато Си Джей превързваше челото му.

Лъки наблюдаваше с любопитство.

– Бяла глава... помага... Големи очи... – каза гласът на Лъки в ухото на Си Джей.

Си Джей едва не се разсмя. Големи очи. Как иначе един дракон би нарекъл човек с очила?

– Да – отвърна тя. – Хора помагат на хора.

Патрик – следеше разговора – отбеляза:

– Виждам, че си открила превеждащия чип на Лъки.

– Да, докато търсех радиостанция. Направо е изумителен – отвърна Си Джей. – Но работи само при нея и четирите червеногърди от представлението, нали?

– Да. Имплантът на главата е свързан направо с ларинкса ѝ и разчита точно звуците ѝ. След това устройството ги сравнява със стотиците вокализации в моята база данни и в крайна сметка чуваме онова, което казва.

В гласа на Патрик звучеше гордост.

– Лъки явно те харесва – добави той. – Много е придирчива. Не говори с всеки. Всъщност винаги е предпочитала жени.

– Помогнах ѝ в гадна ситуация – каза Си Джей. – Има възхитително чувство за благодарност. – Обърна се към дракона. – Бяла глава харесва Лъки.

Ушите на дракона отново се присвиха назад.

– Лъки харесва Бяла глава.

Си Джей се обърна към Патрик.

– Отиваме към Центъра за гнездене. Драконите прекъснаха тока и извадиха от строя вътрешния купол.

Сега червеногърдите се събират там. Искат да освободят някакви по-големи дракони, така наречените господари.

Патрик се облещи.

– Искат да освободят господарите? По дяволите, ако успеят...

Си Джей му показа военния таблет, на които червеногърдите се събираха при Центъра за гнездене.

– Разкажи ми за тези господари и как мога да ги спра.

– Не можеш.

– Мога да опитам – каза Си Джей.

– Не. Не можеш – отвърна Патрик. – Ако господарите се измъкнат, станалото досега ще изглежда като

детска игра.

– И все пак ми разкажи – настоя Си Джей.

Патрик въздъхна.

– Всеки клан има Двама господари – свръхимператор и свръхцар. Държат ги в Центъра за гнездене, обездвижени и с плътно затиснати муцуни. Причината за това е че господарите имат уникални жлези в долната част на гърлата, които изхвърлят някаква запалима киселина. За разлика от другите дракони в комплекса, те могат да плюят течен огън.

– Значи обяснението, че в зоологическата градина нямало огнедишащи дракони, е било лъжа – каза Си Джей.

– Не би трябвало да виждате господарите, така че може да се нарече и полуистина – отвърна Патрик.

– Това място май гъмжи от полуистини – отбеляза Си Джей. – Пак питам – как мога да ги спра?

– Нека се изразя ясно, Си Джей. Те бълват не просто огън А течен, основан на киселина огън. Само една капка да докосне кожата ти, ще разяде месото и костта. Ако киселината те напръска, ще превърне цялото ти тяло в каша. Гледката не е от приятните. Виждал съм я.

– Питам за трети път, Бен. Как мога да ги спра?

– Има два протокола, ако изгубим контрол над зоологическата градина – каза Патрик. – Основният е при тотален крах на сигурността и включва детонирането на няколко термобарични бомби на стратегически точки. Термобаричната бомба създава кислороден вакуум, който ще убие всяко живо същество в много голям радиус от епицентъра. Това е крайната мярка.