Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Си Джей не сметна за нужно да споделя е Патрик, че вече знае за трите термобарични бомби, държани някъде в зоопарка.

– Има обаче и втори протокол, който не отива толкова далеч – продължи Патрик. – Той е свързан с имплантите в главите на драконите, с чиповете в мозъците им, които излъчват електрошок, ако драконът влезе в контакт с някой от електромагнитните куполи. Когато дресираме драконите, използваме така наречените „дресиращи устройства” за задействане на имплантите. Болката е много ефикасен учител.

Си Джей си спомни представлението и момента, когато Червеното лице не искаше да изпълни номер. Дресьорката Им му бе показала някакво жълто дистанционно и драконът се бе подчинил. Значи Им го беше заплашвала с електрошок. Си Джей разбра също защо Червеното лице бе стъпкал същото дистанционно, когато Им бе посегнала към него в станцията за управление на отпадъците секунди преди да умре.

– Дресьорката на Лъки имаше някакво жълто дистанционно – каза Си Джей. – Това ли е така нареченото дресиращо устройство?

– Да. Както си видяла, всеки дракон има идентификационен код на лявото бедро. Въвеждаш кода в устройството и така можеш да накажеш отделен дракон.

– Колко такива устройства има и къде мога да ги намеря?

– He са много, може би пет или шест. Държат ги в Люпилния център и Центъра за гнездене, тъй като младите дракони се дресират там.

– Електрошокът е временна мярка, Бен. Няма ли начин да бъдат убити?

– Остави ме да довърша – каза Патрик. – Имплантите имат второ приложение, ако драконът или драконите станат изключително агресивни или неконтролируеми.

– И какво е то?

– Всеки имплант съдържа два грама мощен пластичен експлозив. Не е много, но е достатъчно да пръсне главата му отвътре.

– Сега вече си дойдохме на думата – каза Си Джей. – И как можем да задействаме експлозивите?

– Обикновеното дресиращо устройство не може да го направи – каза Патрик. – Нужен е специален детонатор. А детонаторите са само два в цялата зоологическа градина. Изглеждат точно като дресиращите устройства, само че са червени, а не жълти. Поради очевидни причини се пазят в много сигурни сейфове, комбинациите за които са известни само на най-старшите.

– Кои са те?

– Директор Джоу, полковник Бао... и аз.

– Защо ти?

– Защото Джоу е само администратор, а Бао е просто мускул – пренебрежително отвърна Патрик. – Благодарение на проучванията си знам за драконите повече от всеки тук. Всъщност повече от всеки човек на света.

– И къде са въпросните сейфове? – попита Си Джей.

– Единият е във военното летище на югозапад от зоологическата градина. На практика летището е вторият команден център и всичко може да се ръководи от него. Предполагам, че полковник Бао е отишъл именно там, ако все още е жив.

– Трудно бихме могли да стигнем дотам, А вторият детонатор?

– Намира се в Центъра за гнездене,

– Естествено, че ще е в Центъра за гнездене – каза Си Джей. – Но къде по-точно?

– Бао има кабинет там, в наблюдателната постройка над главната зала на центъра. В тази зала се намират господарите и входът към първоначалното гнездо на драконите,

– Каква е комбинацията на сейфа?

– 9199 – отвърна Патрик.

Си Джей кимна и запомни кода. Започна да обикаля преобърнатия камион, като гледаше разхвърляните около него неща,

– Бен, драконите извадиха от строя вътрешния купол, като унищожиха генераторите и прекъснаха основния захранващ кабел – каза тя. – Ако искат да се справят с външния купол, как биха могли да го направят?

– Вътрешният купол имаше само един набор от лазери – обясни Патрик. – Тъй като е резервна бариера, външният има два набора. Единият е при летището, а вторият е разположен при града на работниците на североизток, в противоположната посока. И двата набора имат отделно захранване,: така че ако единият излезе от строя, другият ще продължава да поддържа купола.

– Разкажи ми повече – каза Си Джей от другата страна на камиона. – Опиши ми ги, за да ги позная, когато ги видя.

Патрик сви рамене.

– Всеки набор има петнайсет платформи. Те проектират външния купол както в небето, така и в земята, образувайки около зоопарка ромбовиден щит. Платформите са изградени от дебел два метра бетон и са е размерите на къща. Приличат на бункери от Втората световна война.

– А има ли някакъв централен бункер?

– Да. Един от петнайсетте е най-важният – този в средата. Само той е свързан с основната захранваща линия, след което изпраща електричество на останалите. Ако централният бункер бъде унищожен, всички платформи от неговата страна на зоопарка ще изгубят захранване.