Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Без абсолютно никакво бавене червеногърдият свръхцар наведе глава, отвори паст и избълва хоризонтална струя течен огън.

Свръхимператорът направи същото.

Двете огнени струи обвиха жълтодрехите господари и ги подпалиха.

Те запищяха и се загърчиха в оковите си. Виковете отекнаха в залата, докато двете създания изгаряха живи.

Тълпата наблюдаващи дракони нададе ликуващ рев.

– Господи... – промълви Си Джей,

Зад нея Ли стоеше с увиснало чене.

Лъки тихо заскимтя, когато видя как убиват господарите ѝ по такъв жесток начин.

Жълтодрехите бяха в пламъци. Дърпаха веригите, бореха се с всички сили, но бяха приковани за пода. Бяха обречени да изгорят и горяха.

Червеногърдите господари продължиха по редицата пленени свръхдракони и спряха пред следващата двойка, двамата сиви господари. И също ги изгориха със струи течен огън.

„Елиминират конкуренцията – помисли Си Джей. – Двойка след двойка”.

Стана. Не искаше да гледа този ужас, пък и докато тълпата дракони беше погълната от зрелището, можеше да успее да се добере незабелязано до наблюдателната постройка,

– Лъки, стой тук – каза тя, – Ли, ела с мен.

Докато сивите господари се гърчеха в пламъците, Си Джей и Ли забързаха към наблюдателницата.

Минаха приведени по откритото мостче, изкачиха няколко метални стъпала и влязоха вътре.

В този миг светът отвън се озари отново и се чуха нови ревове. Си Джей надникна и видя как пламва следващата двойка – пурпурната. Жълтодрехите господари вече лежаха неподвижно, от труповете им се вдигаше пушек.

Последната двойка беззащитни господари, зелените речни дракони, бяха подпалени от нови струи огън и сега Центърът за гнездене съвсем заприлича на ада – писъци, горящи оковани същества, тържествуващи ревове от тълпата дракони. И в центъра на всичко това бяха безмилостните червеногърди господари.

– Трябва да намерим детонатора – каза Си Джей на Ли и започна да търси. – Намира се в сейф някъде тук.

Наблюдателницата приличаше на офис. Имаше бюра с компютри и принтери, както и различни шкафове. Няколко тазера с различни дължини и размери бяха окачени на куки; най-малките бяха ръчни, а най-големите бяха с размерите на остени. В шкафовете имаше каски, окачени до четири дебели жълти противопожарни костюма, изработени от дебела огнеупорна материя и е дебели бронирани визьори. Приличаха на кръстоска между костюмите на работещите с опасни материали и сапьорско предпазно облекло, Си Джей и Ли започнаха да отварят шкафовете. Не намериха никакъв сейф.

Към наблюдателницата имаше два кабинета, Си Джей влезе в единия.

Вътре имаше лавица, на която бе оставено малко дистанционно, подобно на онова на Им по време на представлението – дресиращо устройство, способ но да накаже с електрошок всеки дракон. Тя го взе.

Но и тук нямаше сейф.

Отиде в другия кабинет. В него имаше широко махагоново бюро, хубав килим и прозорец, гледащ към залата. Кабинет на важна клечка като полковник Бао. Отвън се чуваха ревовете на пламъците и драконите. Бяха плашещо близо.

И тогава го забеляза – под махагоновото бюро.

Малък сейф.

Имаше малък захранван с батерия цифров екран и циферблат. А вътре в него – дано! – се намираше червеният детонатор.

Си Джей клекна и въведе дадения ѝ от Бен Патрик код:

9199

На екрана се появи надпис.

НЕВЯРНО ВЪВЕДЕН КОД.

Си Джей се намръщи.

Въведе кода отново.

НЕВЯРНО ВЪВЕДЕН КОД.

Нима беше въвела кода погрешно? Или Патрик не го беше запомнил правилно? Или може би имаше друг сейф...

В този миг до ушите ѝ долетя различен писък.

Писъкът на малко момиче.

Си Джей скочи и погледна през прозореца.

На пода на залата, заобиколени от орда зъбещи се дракони, бяха изведени четири пленени човешки същества – директор Джоу, двамата висши партийни функционери, все още облечени в ловните си екипи, и малката Мини.

– Хранителен ритуал... – промълви Си Джей, докато се взираше в сцената.

Четири принца бутаха пленниците към двамата господари.

Наистина беше хранителен ритуал като онзи, който беше видяла на околовръстния път, когато червеногърдите принцове бяха предложили китайските работници на своя цар. Младшите дракони поднасяха храна на по- високопоставените.

Двамата господари погледнаха надменно надолу към четирите треперещи човешки същества.

Свръхимператорът се хвърли напред, захапа Джоу в челюстите си и директорът на зоологическата градина изчезна за миг, погълнат целият.