Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Свръхцарят се позабави. Наведе се да разгледа партийните функционери и наклони глава настрани. Двамата мъже се тресяха от ужас. Драконът изсумтя, издиша през ноздрите си и дъхът му ги събори на земята. Те се опитаха да се изправят, но свръхцарят просто се наведе и ги глътна и двамата.

И ето че пред драконите остана единствено Мини.

Стоеше пред двете гигантски чудовища, невъзможно малка, хлипаща, вее още с шапката на Мини Маус на главата.

Драконите съскаха и се зъбеха. Беше като оживял детски кошмар.

Свръхимператорът наведе огромната си глава. Мини трепереше пред гигантските му лигави челюсти и плачеше.

Създанието отвори уста.

От горните зъби се проточиха лиги.

Внезапно между драконите и момиченцето блъвна огнена струя и свръхимператорът се дръпна назад.

Всички дракони в просторната зала също отстъпиха назад, когато някакъв човек на гърба на жълтодрех дракон кацна дръзко пред червеногърдите господари.

Си Джей Камерън и Лъки.

Си Джей приличаше на рицар на бойния си жребец, само че вместо копие държеше огнехвъргачка и вместо броня носеше жълт огнеупорен костюм.

Още щом видя Мини, заряза сейфа.

Директорът Джоу и партийните клечки не я интересуваха. Те бяха наясно с рисковете, когато бяха дошли на това място.

С Мини обаче беше различно. Тя бе невинна. Не заслужаваше да умре по този начин – изоставена, сама и обхваната от ужас.

И затова Си Джей изскочи от кабинета и грабна жълтото дистанционно и костюма.

Навлече го, яхна Лъки, спусна се в залата и стреля с огнепръскачката пред муцуната на свръхимператора.

Сега седеше върху Лъки пред двамата огромни господари, В дебелия костюм приличаше на човечето на „Мишлен”.

Двамата господари я изгледаха свирепо.

Си Джей скочи от Лъки, застана между тях и Мини и им извика:

– Назад!

Господарите изръмжаха.

Армията дракони около тях засъска заплашително... и бавно пристъпи напред.

Без да откъсва очи от свръхцаря, Си Джей пусна още една струя от огнепръскачката.

Господарите се дръпнаха назад. Си Джей се надяваше да са си помислили, че всяко друго огнедишащо животно следва да бъде уважавано. Кръгът спря да се стяга. Драконите бяха стреснати от пламъците.

Си Джей побутна Мини към Лъки и каза:

– Здрасти, Мини. Качвай се.

Лицето на момиченцето бе мокро от сълзи, но то кимна. Пристъпи към Лъки...

... а свръхцарят внезапно вдигна глава и избълва огнен гейзер.

След това наведе глава към Си Джей...

... отвори челюсти...

... и очите на Си Джей се изцъклиха, когато видя зейналата паст с безбройните зъби, розовия език, дълбините на гърлото – и надигащата се от тях огнена топка.

В следващия миг драконът избълва струя огън право по Си Джей и Мини.

Си Джей стегна качулката си, блъсна Мини към Лъки и се завъртя с гръб към дракона.

Огнената струя я блъсна и я обгърна. Беше невероятно гореща, непоносимо гореща.

А после адският огън спря и когато димът се разсея... Си Джей продължаваше да стои на крака.

Господарите я гледаха изненадано, потресени, че е възможно да е оживяла. Явно досега нито едно животно не бе оцелявало след подобна атака.

– Още съм тук, кретени такива – каза тя.

Докато го казваше, погледна лявото бедро на свръхцаря и видя идентификационния му номер – R-02.

Бързо извади жълтото дресиращо устройство, набра кода и натисна копчето ШОК.

Свръхцарят запищя от агония и замята глава, при което всички насъбрали се дракони се спогледаха объркано.

Си Джей се втурна към Мини и я метна на гърба на Лъки,.

– Не можем да останем тук.

Щом Си Джей също я яхна, Лъки подскочи и полетя – миг преди огненият език от устата на свръхцаря да стопи пода на мястото, където бе стояла преди секунда.

На Си Джей не ѝ пукаше накъде ще отлети Лъки, стига да е някъде другаде. Но тъй като от всички страни бяха заобиколени от дракони, посоката можеше да е само една – надолу.

Лъки се гмурна в отвесния тунел и полетя надолу с главозамайваща скорост.

Стиснала Мини с колене, Си Джей бързо закопча ремъците. Закопча и колана на Мини, но докато го правеше, изпусна дистанционното и то полетя надолу в тунела.

– По дяволите!

Обърна се назад – нагоре всъщност. Три червеногърди принца ги преследваха.

Но не и двамата господари.

Стените на кръглия тунел се носеха покрай тях с феноменална скорост. По тях светеха слаби оранжеви светлини.

Отначало тунелът бе зашеметяващо отвесен, но след това продължи под ъгъл от четирийсет и пет градуса. Си Джей държеше здраво Мини. Лъки изпъна тялото си за максимална скорост.