Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Си Джей се появи иззад камиона с каска, оръжия и ролка тиксо.

– Драконите долавят електрически импулси – каза тя. – Ще могат да забележат големите количества енергия, влизаща в централните платформи. И ще ги атакуват.

Сложи си каската. Беше я взела от тялото на един командос – олекотен модел с монтиран отстрани фенер и спускащ се визьор. После счупи рамките на специалните си ултравиолетови очила и ги залепи с тиксото за визьора.

Освен това беше намерила руска огнехвъргачка PОKC–5. Намести раницата с резервоара на гърба си и хвана мундщука с лявата си ръка. Закрепи гранатохвъргачка М79 за картечния пистолет и прибра оръжието в кобура на бедрото си. Накрая с помощта на тиксото закрепи грубо военния таблет за левия ръкав на коженото си яке.

Екипировката ѝ беше меко казано импровизирана, но въпреки това Си Джей изглеждаше готова за битка.

– Огнехвъргачка? – изненада се Патрик. – Използвала ли си някога подобно нещо?

– Неотдавна си направих една – отвърна Си Джей. – Какво му е трудното? И тъй като не мога да говоря с драконите в Центъра за гнездене, може би ще разберат езика на огъня.

– Сериозно ли ще отидеш в Центъра за гнездене? – не повярва Патрик.

– Все някой трябва да го направи, И ще ми е нужна помощ.

– Нима искаш да дойда с теб? Да не си се побъркала? Та там има поне четирийсет червеногърди! Плюс господарите! Няма да оцелеем и десет секунди. Няма да ида...

– Аз ще дойда – каза тих глас.

Си Джей се обърна. Младият електротехник Ли пристъпи напред.

– Аз ще дойда с вас – каза той на английски.

– Благодаря, Ли – каза Си Джей, – Вземи си оръжие, каска и фенерче.

После отиде при Лъки и пъхна крак в стремето.

– Недей, Си Джей – каза Патрик. – След половин час ще си мъртва.

– Е, поне вече няма да ме е страх – отвърна Си Джей.

Ли се върна е каска с фенерче и МР-7 и се качи на седлото зад Си Джей.

– Дръж се здраво – каза тя. – Усещането е шантаво.

Ли я хвана през кръста, все едно се возеше на мотоциклет.

Лъки нададе остър крясък,

– Лъки... отива гнездо – каза електронният глас. После драконът се обърна леко и изсумтя още нещо. – Лъки... не харесва... Големи очи. Големи очи... лош човек.

– Какво каза тя? – попита Патрик.

Си Джей погледна мъжа със счупените очила и мръсната лабораторна престилка.

– Каза, че и на нея не ѝ се отива в гнездото, но въпреки това ще го направи.

Лъки полетя от разбития ресторант със Си Джей и Ли на гърба. Издигна се над зоологическата

градина с широко разперени криле.

Когато Лъки зави на запад, Си Джей видя сенките на много червеногърди дракони – всички летяха на запад, над ръба на кратера, към Центъра за гнездене.

Лъки също прелетя над ръба и Центърът се появи пред тях.

Си Джей затаи дъх.

Центърът за гнездене беше покрит с дракони!

Червеногърди от всички размери – принцове, царе и императори – пълзяха по него като огромна гърчеща се маса от тела и ципести криле.

Центърът беше голям. Заемаше площ около четири самолетни хангара, беше с квадратна форма и с кръгла, подобна на клетка структура на покрива – полусферичен купол от яка стомана.

Когато приближиха – но не прекалено. – Си Джей видя как шест императора атакуват купола отвън и го разкъсват. Писъкът на раздрана стомана прониза ушите ѝ, докато огромните дракони, работещи в унисон, изкъртваха стоманените греди и отваряха огромна дупка в металното покритие.

Когато дупката стана достатъчно широка, в Центъра влязоха първо принцовете. После дойде ред на царете; накрая ги последваха и императорите.

Си Джей преглътна с мъка. Не можеше да повярва, че го прави. Буквално влизаше в леговището на драконите.

„Добре – помисли си тя, – Как да стигна там?”

Погледна надясно, видя Люпилния център и си спомни, че има тунел, който го свързва с Центъра за гнездене. Това беше начинът да влезе. Надяваше се, че входът не се пази от червеногърди дракони.

Насочи Лъки надолу и надясно, към околовръстния път и входа на Люпилния център.

Люпилният център пустееше.

Си Джей и Ли влязоха, Ли с готов за стрелба автомат. Си Джей водеше с огнехвъргачката. Лъки подскачаше последна, като им пазеше тила.

Си Джей погледна смартборда с картата и труповете. Женските крокодили в ямата още ревяха и стенеха. Видя и трупа на червеногърдия дракон, е който се бе сблъскала. Ядеше го масленозеленият блатен дракон, който го бе атакувал. Създанието погледна нагоре към Си Джей, изръмжа и продължи пиршеството си.