Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Лъки отново изсумтя рязко и след като не получи отговор от Си Джей, я хвана с нокът и я засили назад към седлото на гърба си.

Си Джей се удари в седлото. Нима драконът наистина искаше ...

Качи се с мъка. Лъки леко се размърда, сякаш да ѝ помогне, и изведнъж Си Джей се озова яхнала дракона.

Трите червеногърди се разгърнаха и пристъпиха напред.

На лъка на седлото имаше троен ремък.

– Какви ги вършиш, Касандра? – каза си Си Джей, докато се закопчаваше. После пъхна крака в стремената.

Лъки отстъпи още от тримата си противници.

Червеното лице и приятелчетата му изглеждаха абсолютно бесни. Изсъскаха и...

... скочиха напред с разперени нокти и оголени зъби, но Лъки се оказа по-бърза: обърна се и полетя и изведнъж Си Джей се понесе с главоломна скорост през хоризонталния тунел!

Стените се размазаха, докато профучаваше покрай тях на гърба на дракона.

Лъки летеше като ракета. Беше свила дори ушите си назад, за да подобри аеродинамичността си за максимална скорост. Дългата лъскава опашка леко се поклащаше зад нея, насочвайки я като корабно кормило.

Си Джей погледна през рамо и видя, че трите червеногърди ги преследват.

Лъки се понесе през тъмната станция на въжената линия в сърцето на планината, рязко зави надясно, профуча над разбитата кабина и се понесе по източния тунел, следвана от противниците си.

Стените на тесния тунел отново се размазаха, Си Джей имаше опит в езда на коне и сега се сниши и се наведе напред в седлото, мъчейки се да сведе до минимум съпротивлението и да не пречи на полета на Лъки.

И в следващия миг изхвърчаха в нощното небе и дъждът внезапно я зашиба отново в лицето, Си Джей се озова високо над света, на гърба на дракон!

Зави ѝ се свят, когато видя пейзажа далеч долу – по-малкият връх се намираше точно отпред, от дясната ѝ страна течеше река, а ръбът на кратера се извисяваше на нейното ниво.

Беше пълна лудница да се намира толкова високо и да не е в самолет или някакво друго летателно средство. Веднъж беше летяла с парапланер, но изживяването изобщо не можеше да се сравни с това.

Сега се носеше с бързината на ракета. .

Лъки рязко зави надясно и стомахът на Си Джей се преобърна. Светът се кил на и тя си помисли, че ще падне, но ремъците я държаха здраво в седлото.

Червеногърдите дракони продължаваха да ги преследват плътно.

Лъки пикира и зави около върха, но преследвачите не изоставаха. Тогава Лъки рязко зави безумно рязко наляво. Претоварването беше толкова силно, че Си Джей разбра, че всеки момент ще изгуби съзнание.

Правеше всичко възможно да остане с отворени очи, докато Лъки летеше към източната стена на кратера. Внезапно видя тялото на жълтодрех император да. се издига пред нея, изпълвайки цялото ѝ полезрение. Драконът изрева, докато Си Джей профучаваше под ципестите му крила. Тя се обърна в седлото и видя как императорът се нахвърля върху червеногърдите принцове.

При вида на много по-едрия противник Червеното лице и бандата му се пръснаха и отлетяха в дъждовна– та нощ.

Си Джей въздъхна с облекчение, наведе се напред и потупа Лъки по шията,

– Благодаря... – промълви тя. – Благодаря...

И изгуби съзнание.

Хамиш, Сайм и Улф още бяха заврени в кафенето в подножието на водопада.

Вече двайсет минути не бяха виждали никакво движение откъм дърветата. Всичко бе притихнало и неподвижно, само дъждът плющеше.

Хамиш надникна през прозореца, после, без да се обръща, неочаквано попита:

– Как станахте посланик?

– Моля? – изненада се Кърк Сайм.

– Винаги съм искал да разбера. Как някой става посланик на Щатите в Китай? Да не би да сте дружки с президента или нещо такова?

– Горе-долу – каза Улф. – Беше приятел на бащата на президента.

– Да, бях. – Сайм леко се усмихна. – Бях летец от Военноморските сили. Летях с бащата на президента във Виетнам. След войната останах в Азия. Научих мандарин, започнах бизнес в Хонконг и по-късно го продадох за цяло състояние. Върнах се у дома и помогнах за финансирането на първата кампания на сина му за Конгреса. Когато синът стана президент и дойде време да назначи посланик в Китай, той искаше истински човек, а не някакъв партиен парашутист. И си спомни за мен.

– И вие се съгласихте? – попита Хамиш. – Щом имате толкова много пари, защо ви е да се захващате за подобна работа?

– Когато президентът те помоли за нещо, ще се изненадаш какво желание изпитваш да изпълниш молбата му – Каза Сайм. После кимна към прозореца. – Мислите ли, че са още навън?