Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Докато се изправяше неуверено, Ху Тан се огледа.

Наоколо бе пълна касапница. Принцовете и царят атакуваха войниците в каросерията на камиона и ги разкъсваха на парчета, докато единият от императорите просто отлетя е втория камион в ноктите си. Другият император приближаваше тежко преобърнатия „Рейндж Роувър”.

Ху видя единия от членовете на Политбюро и момиченцето с шапката на Мини Маус. И двамата висяха с главите надолу в седалките си, задържани от предпазните колани. Бяха напълно неподвижни, мъртви или в безсъзнание.

Вик от другата страна на джипа накара Ху Тан да се обърне.

Другият член на Политбюро се опитваше да измъкне окървавеното и отпуснато тяло на съпругата си от колата. Жената очевидно бе убита от удара, но мъжът я дърпаше, опитваше се да я махне от приближаващия император.

Името на партийния функционер беше Сун Дианлон, председател на Централния секретариат – огромната бюрокрация, която контролираше Комунистическата партия. Постът го правеше много влиятелен във вътрешната политика на Китай.

– Другарю Ху! – извика Сун. – Помогни ми!

Ху Тан погледна към намиращия се недалеч асансьор. Не искаше да използва него, а аварийния изход вътре в шахтата. По него можеше да се излезе от долината.

Полковник Бао явно правеше същото – преценяваше дали да помогне на важния партиен другар, или да бяга.

Ху и Бао се спогледаха... и се втурнаха към асансьора.

– Мръсни страхливци! – изкрещя Сун след тях.

Бао намери аварийния превключвател в горната част на вратата и я отвори. Двамата с Ху влязоха, като хвърлиха последен поглед към паркинга.

Драконите, които атакуваха камиона, отстъпиха от него с окървавени муцуни. Бяха разкъсали всичко на парчета.

Гладните им погледи се насочиха към сребристите джипове.

Поглеждаха от директора Джоу, който още се мъчеше да се освободи, към другия преобърнат „Рейндж Роувър” с момиченцето и члена на Политбюро вътре и Сун до колата.

Докато драконите приближаваха джиповете, Бао затвори вратата на асансьора, заключи я и каза:

– Не можем да им помогнем. Трябва да ги оставим на съдбата им.

Ху последва полковника до тежката стоманена врата в задната стена на шахтата. Бао въведе код и вратата се отвори.

Бао извади радиостанция.

– Говори полковник Бао. Трябва ми хеликоптер на източния авариен изход след десет минути.

– Съжалявам, полковник – отвърна нечий глас. – Драконите извадиха от строя всичките ни хеликоптери.

– Тогава пратете кола, мътните да ви вземат! – викна Бао. – Джип, камион, каквото и да е! Трябва да стигна до втория команден център на летището! Бао, край.

И прекъсна връзката.

– По дяволите. Мога да върна контрола над зоопарка от летището, но ще ни трябва най-малко един час, за да стигнем дотам с кола. Мамка му!

– Тогава да вървим – каза Ху и двамата поеха по дългия тъмен тунел, един от малкото, водещи извън Великата драконова зоологическа градина на Китай.

Си Джей сънуваше.

Шантави картини минаваха през ума ѝ. Видя се да лети високо над света. После се озова пред жълтодрех император, невъзможно грамаден, който се взираше в нея отблизо, разтваряйки челюсти...

Очите ѝ рязко се отвориха.

И видяха жълтодрех император, който се взираше в нея много отблизо.

Сепна се, но драконът не атакува. Лежеше съвсем небрежно пред нея, опрял брадичка на земята, и просто я гледаше.

За момент Си Джей се зачуди дали не продължава да сънува.

Огледа се и видя нещо, което можеше да се опише единствено като друг свят – лежеше на дървена платформа в древен на вид манастир високо над някаква пропаст.

Пред нея имаше широк дървен портал, от който се излизаше на балкон, гледащ към втори въздушен храм от другата страна на бездната.

Все още бе нощ и валеше. Си Джей не знаеше колко време е минало, откакто бе изгубила съзнание.

Фантастичната картина се завършваше от драконите.

Си Джей беше заобиколена от малка група жълтодрехи, общо пет, които образуваха тесен кръг около нея – императорът, двама царе и два принца.

Подобие на императора, всички те се взираха в нея много внимателно и с голямо любопитство.

Един от принцовете пристъпи напред. Лесно можеше да се познае по седлото на гърба – Лъки.

Когато се вгледа по-внимателно в тях, Си Джей започна да забелязва, че всеки дракон има уникална шарка по главата и шията.

Лъки приближи и за огромна изненада на Си Джей сведе глава.