Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Бии-бип... Бии-бип.

Обърна се.

Червеното лице беше зад нея. Приклекна, готов за скок.

Подът се разтресе. Си Джей се обърна и видя гигантски император от дясната ѝ страна – бе кацнал на ръба на ресторанта и я гледаше ухилено. Стоманените греди стенеха под тежестта му,

Си Джей отстъпи назад, като развиваше захранващия кабел на прахосмукачката.

Петите ѝ докоснаха ръба на пропастта.

Нямаше къде другаде да иде. Или сега, или никога.

Вече беше развила целия кабел и сега го уви около разбитата рамка на прозореца и го върза на възел. После сложи прахосмукачката на гърба си.

Отново надуши газта и погледна към драконите.

– Не сте огнедишащи, нали, задници такива? Подишайте това!

Вдигна автомата и стреля... не по драконите, а към вратата на кухнята.

Трябваше ѝ само една искра от метал, искра, която щеше да...

Блесна искра...

... с разтърсващ рев пълната с газ кухня експлодира.

Огненото кълбо излетя от помещението, като из–кърти вратата от пантите ѝ и помете маси, столове и дракони.

А Си Джей скочи от прозореца.

Пропадна в мрака.

Над нея прозорците на кръглия ресторант избухваха от натиска на гигантското огнено кълбо.

Ако на рамката имаше стъкло, то се пръсваше. Ако нямаше, огнените езици бълваха свободно навън.

Гледана отдалеч, за момент Драконовата планина заприлича на стар морски фар, неочаквано светнал в оранжево на върха.

Крясъците на дра коя и те изпълваха всичко.

Си Джей продължи да пада.

И изведнъж кабелът се опъна и падането ѝ рязко спря на двайсет и пет метра под ресторанта. Си Джей се залюля напред-назад, за да набере инерция, след което насочи люлеенето си към каменистия склон и стъпи на него.

Разкопча ремъците на прахосмукачката, свали я от гърба си и погледна нагоре...

Пламтящи дракони излитаха от горящия ресторант и с писъци се хвърляха към езерото.

Си Джей нямаше време да ги гледа. Втурна се надолу по склона към тунела на въжената линия, който се намираше точно под нея,

Дъждът я шибаше, докато тя се препъваше и хлъзгаше по склона. Най-сетне стигна до бетонния вход и скочи в него.

Тук бе сухо. Беше се махнала от дъжда.

Надникна навън. Все още се намираше високо над потъналия в мрак свят на Великата драконова зоологическа градина. На юг различи черния силует на сградата на главния вход и високата стена на кратера.

Запита се къде ли би могла да иде сега и как да стигне дотам.

Не можеше да открадне хеликоптер, Драконите ги нападаха, може би защото знаеха, че хеликоптерите са най-добрите оръжия на тъмничарите им срещу тях.

Би могла да се измъкне от зоопарка пе...

Нещо я блъсна. Рязък удар през лицето я запрати назад, а един дракон кацна в тунела пред нея,

Бии-бип... Бии-бип.

Червеното лице.

Втори, после и трети червеногръд принц се присъедини към него при отвора на тунела – Стопеното лице и четвъртият от групата на Червеното лице.

Си Джей запълзя отчаяно по-далеч от тях. От устата ѝ се точеше слюнка и кръв.

Беше замаяна от удара и светът пред нея се размаза. Тунелът беше дълъг поне осемдесет метра. Никога не би могла да. им: избяга.

Отпусна се на пода. Вече със сигурност беше прецакана.

Червеното лице пристъпи напред.

Бии-бип... Бии-бип.

Си Джей затвори очи и зачака края.

Нищо не се случи.

Едва тогава Си Джей чу продължително, дълбоко гърлено ръмжане.

Отвори очи.

Червеното лице беше спрял на няколко крачки от нея и стоеше като замръзнал, гледаше я убийствено.

Всъщност не точно. Червеното лице се взираше покрай нея...

Ръмжането беше дошло зад Си Джей.

Тя се обърна...

... и с размазаното си зрение различи жълтодрех принц, стоящ в бетонния тунел зад нея.

Но не който и да е жълтодрех принц. Този имаше жълто-черно седло на гърба.

Лъки.

Лъки изръмжа отново и Си Джей усети, че ръмжането ѝ не е насочено към нея – а към Червеното лице и другите два червеногърди дракона.

Освен това забеляза, че звуците не са просто животински – бяха смесица от дълбоко гръдно гукане, гърлени вибрации и остри крясъци. Сякаш...

Със стряскаща бързина Лъки подскочи във въздуха и се приземи между Си Джей и червеногърдите.

Отнемаше им я. Или...

... Си Джей се намръщи...

... или я защитаваше.

Червеното лице изщрака с челюсти към нея но жълтодрехата замахна с нокът и фрасна червеногърдия принц по муцуната.

После отстъпи, като сумтеше тихо.

– Какво? – каза на глас Си Джей. Изправи се с мъка кървяща и изтощена, замаяна. Стори ѝ се, че драконът сумти на нея .