Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Стоеше на мястото, където всички кабели се събираха и изчезваха в малката тръба, продължаваща на запад.

Командирът на екипа се намръщи. Драконът разкъсваше с цялата си сила всички кабели. Използваше ноктите и зъбите си. Хвърчаха искри. Във всички посоки стърчаха жици.

– Какво...? – възкликна командирът.

Драконът прекъсна последния кабел – основния – и всички флуоресцентни лампи моментално угаснаха.

Тунелът потъна в мрак.

Драконът се обърна и се хвърли към екипа командоси.

Навсякъде във Великата драконова зоологическа градина на Китай електричеството спря.

Всяка лампа угасна.

В сградата на главния вход, в административната сграда, в казиното.

Всички лампи по околовръстния път.

Всички прожектори по ръба на кратера и на върха на Драконовата планина.

И всички лампички на всеки генератор на звуков щит на всеки часовник, кола и сграда в зоопарка.

В главната контролна зала всички монитори угаснаха и помещението потъна в мрак.

– Какво стана! – извика главният техник.

– Токът спря в цялата зоологическа градина!

– Включете резервното захранване.

– Генераторите са изключени. Нямаме резервно захранване. Повтарям, нямаме резервно захранване.

– А електромагнитните куполи?

– Вътрешният се захранва от същата мрежа, от която и ние. Изключен е...

Главният техник вдигна слушалката на телефона, но не чу сигнал – съобщенията също бяха прекъснати.

– Антените на звуковите щитове са само приемници, както и всички часовници – каза един от хората му. – Те нямат свое захранване. Ако токът спре, стават безполезни. Всяка сграда, кола и човек в зоопарка току–що остана беззащитен срещу драконите.

Великата драконова зоологическа градина на Китай

тънеше в мрак.

Сякаш за миг се беше върнала в каменната ера.

И от този мрак долитаха ревовете на същества, процъфтявали в още по-древни времена.

Крясъците на драконите отекваха над долината, раздвижиха се сенки и внезапно небето над кратера се изпълни с гигантски създания, които се движеха целеустремено.

Не бива да изключваш от сметките си жив дракон, ако живееш в съседство с него.

Двата сребристи джипа се носеха по околовръстния път, ескортирани от камионите с войници.

Движеха се по източната страна на долината, над висока клисура, изсечена в източната стена на кратера. Профучаха през покрития с навес приемен район, на който имаше паркинг и асансьор, водещ нагоре към кацнал на скалите манастир, построен по подобие на Храма на Пурпурния облак.

Доктор Бенджамин Патрик седеше в кабината на водещия камион и се взираше загрижено в нощта, Китайският сержант до него шофираше.

Конвоят тъкмо излизаше от покрития район, когато цялото осветление на околовръстния път угасна.

Тъмнината изпълни всичко.

– Останахме без ток... – каза Бен Патрик.

– Резервните генератори ще... – започна шофьорът.

– Генераторите бяха унищожени при първото нападение – каза Патрик и бързо погледна часовника си, генериращ звуковия щит.

Лампичката му не светеше.

– Вече не сме защитени – зловещо каза той. – Всички сме изложени за атака.

Докато го казваше, нещо голямо и черно профуча покрай камиона. Вятърът, вдигнат от летящия звяр, бе толкова силен, че тежката осем тона машина се разклати.

– Загазихме – каза Патрик миг преди камионът да бъде ударен с невероятна сила и светът да се превърти и да потъне в пълен мрак,

Докато Си Джей се биеше с драконите в станцията на въжената линия и бягаше към въртящия се ресторант, Хамиш, Сайм и Сиймор Улф също бягаха – към малката постройка, която бяха видели в подножието на водопада.

Втурнаха се вътре и затръшваха вратата. В следващия миг нещо я удари силно отвън и се чуха яростните писъци на двата червеногърди безухи принцове, които ги преследваха.

Хамиш се огледа.

Намираха се в много стилно обзаведено кафене с панорамни прозорци, гледащи към водопада и разрушения замък от другата страна на езерото. На кея отвън бяха привързани шест туристически лодки със стъклени покриви.

Кафенето бе тъмно. Единствената светлина идваше от червения хладилник на „Кока–Кола” и витрината за сладкиши.

Драконите поблъскаха на вратата известно време, след което започнаха да обикалят едноетажната, постройка и да надзъртат през прозорците.