Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

– Не бива да се допуска да напуснат долината – каза Ху Тан. – Залогът е твърде голям.

– Разбирам – отвърна Бао.

Отново докосна слушалката си и се заслуша.

– В административната сграда? Под нея? – Полковникът се намръщи. – Ако няма изход, пратете Втори разузнавателен в тунела да ги убие.

– Какво става? – попита Ху Тан.

– Оказва се, че в административната сграда все още има два дракона. Намират се в тунела за кабели, който започва от станцията за отпадъци. Тъпите животни сигурно си мислят, че ще се измъкнат. Скоро ще са мъртви. Както и американските ни гости.

След няколко минути отряд от дванайсет китайски командоси „разузнавачи” пристигна при входа на тунела в станцията за управление на отпадъци.

Тези мъже не бяха редовни пехотинци, а от специалните части, което означаваше, че не бяха въоръжени с китайски копия на руски автомати. Носеха немски „Хеклер & Кох” МН-7 със специален компактен гранатомет М40 под цевите.

Огромната бетонна зала изглеждаше така, сякаш в нея се бе водила война, което не беше далеч от истината. Навсякъде бяха пръснати трупове и останки; боклукчийските камиони бяха преобърнати, имаше дори няколко мъртви дракона, сред които огромен цар.

Външната порта на западната стена си беше затворена. Зад дебелите решетки валеше дъжд. Портата бе издържала нападението на драконите.

Командирът на екипа видя невзрачната врата в отсрещния ъгъл на залата, отляво на външната порта.

През нея се влизаше в сервизния тунел. Според дадената му информация през него минаваха електрически и комуникационни кабели; тунелът даваше на инженерите достъп до кабелите в случай на претоварване или авария. След стотина метра той свършваше със сляпа стена. Двата дракона вътре бяха лесни мишени.

– База, тук Разузнавач две, пристигнахме в станцията за отпадъци – докладва той в микрофона си. – Видяхме тунела. Готови за влизане.

– Разбрано, Разузнавач две – отвърна гласът в слушалката.

– Пригответе се – обърна се командирът към хората си.

Китайските командоси вдигнаха автоматите си и тръгнаха към входа на тунела.

Си Джей се обърна към вратата, извеждаща от площадката.

– Добре, Го-Го. От другата страна на тази врата е …?

– Станцията на въжената линия. В средата на планината сме.

– Там има ли офис с телефон или компютър?

– Да. Офисът на поддръжката. Намира се в ъгъла на станцията.

– Добре, да действаме! – Си Джей хвана дръжката на вратата и я открехна едва-едва. Пространството от другата страна бе тъмно, като от време на време проблясваше светлина. Тя надникна – и се озова точно срещу зъбите на атакуващ дракон цар!

Си Джей отскочи с вик назад и падна тромаво по задник. Го-Го се изкиска тихо.

Си Джей вдигна очи и видя,, че драконът над нея е всъщност каменно изображение в реални размери, изсечено в стената на станцията.

Мислено се наруга. Беше забравила огромните статуи на дракони в динамични пози, изпълващи станцията. Сега видя и останалите, атакуващи от стените на Пулсиращата светлина.

Отвори напълно вратата и видя широкото и високо пространство на станцията на въжената линия. В същия миг Го-Го престана да се киска.

Навсякъде цареше пълен хаос и разрушение.

Доскоро лъскавата и модерна станция с нейния бетон и бляскава стомана се бе превърнала в място на ужасяваща касапница.

И без това слабото осветление примигваше. Само няколко флуоресцентни лампи продължаваха да работят; всички други бяха разбити. Оголените жици хвърляха искри, от които статуите изглеждаха живи.

Си Джей си спомни екипа електротехници, който бе видяла, включително непохватния млад работник, който бе изпуснал инструментите и скобите си.

Сега мъртвите им тела бяха разкъсани на парчета по пода – глави, ръце, торсове, крака. Огромна двуетажна кабина на въжената линия лежеше килната под шантав ъгъл до платформата, с носа нагоре. Беше разпердушинена от дракони – всичките ѝ прозорци бяха разбити, а една от стените ѝ липсваше.

Платформата на станцията имаше чупка под прав ъгъл. Тук кабините на въжената линия завиваха. Стоманеният кабел изчезваше в два тунела – идваше от юг и излизаше на изток. В тунелите зловещо свистеше мразовит вятър.