Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Когато прахта се разсея, Си Джей откри, че имат нов проблем.

Сега в средата на каменната стълба зееше шест-метрова пропаст, която разделяше групата.

Тя, Джонсън и Го-Го бяха от горната страна, а Хамиш, Сайм и Улф – от долната.

Си Джей и Хамиш се погледнаха през дъжда.

– Бягай, Кас! – извика той. – Ние ще намерим друг път!

Тя знаеше, че е прав – трябваше да продължат, при това веднага, – но не искаше да оставя брат си.

– Хамиш! – извика му тя. – Ако не се засечем, намери радио и използвай старата позивна, двайсет на двайсет.

– Двайсет на двайсет, дадено! – извика той. – А сега тръгвай...

– Чакай! – Си Джей махна часовника си и го вдигна. – Свалете си часовниците. Следят ни по тях! – И захвърли часовника си към останките от хеликоптера.

– Но така няма ли да останем без щитове? – обади се Сайм. – Драконите ще могат да се доберат до нас!

– Сменяме един хищник с друг! – извика Си Джей. – Драконите нямат проследяващи устройства и автомати!

Хамиш свали часовника си и го хвърли.

– Добре, а сега върви!

– Пази се! – извика му Си Джей.

– Ти също! – сериозно отвърна Хамиш.

Си Джей побягна нагоре по стъпалата, следвана от Джонсън и Го-Го, вир-вода от дъжда, отделена от брат си и без предпазния щит на часовника. А без него бе изложена за атаката на всички дракони във Великата драконова зоологическа градина на Китай.

След кратко изкачване по склона Си Джей, Джонсън и Го-Го стигнаха до плитка пещера. Вътре в нея имаше изкусно скрита червена врата в бетонна стена с надпис АВАРИЕН ИЗХОД.

– Това е аварийният изход от планината – каза Го-Го. – Ако има пожар в ресторанта или станцията на въжената линия, при евакуирането се стига дотук.

Си Джей открехна вратата и видя дълъг слабо осветен коридор, който продължаваше най-малко осемдесет метра навътре в планината.

– Има ли стълба в другия край на тунела? – попита Джонсън.

– Да.

– И по нея ще стигнем до върха на планината?

– Стига да си във форма, таен агенте.

– Да се размърдаме – каза Си Джей.

Тримата забързаха през бетонния тунел.

Хамиш Камерън тичаше с всички сили през дъжда, следван от Улф и посланик Сайм,

Движеха се покрай подножието на Драконовата планина, следвайки кална пътека, като непрекъснато оглеждаха небето за дракони,

– Хей – каза Сайм, докато тичаха. – Какво е това двайсет на двайсет, което спомена сестра ти?

– Като бяхме деца, татко редовно ни водеше на преходи в националните паркове – отвърна Хамиш. – Заръчваше ни, ако се разделим, да намерим рейнджърски пост и да използваме радиостанцията. Нагласяме я на двайсети канал и се обаждаме двайсет минути след кръглия час – и така всеки час, докато не ни отговори. Той също нагласяваше своята радиостанция на този канал. И така, двайсет на двайсет.

– Хитро – каза Сайм. – Случвало ли ви се е да го използвате?

– На няколко пъти.

– Май ще е от полза и когато си в зоопарк с дракони, в който всичко се е сплескало – каза Сайм.

– Да. – Хамиш погледна назад, без да спира да тича. Докато тичаха покрай преобърнатия хеликоптер, единият от принцовете ги беше забелязал и сега Хамиш чуваше рева на дракона някъде зад тях...

Туп!

Втори принц кацна право пред него, с разперени нокти и зейнала паст!

Хамиш се метна вдясно от пътеката и в следващия миг се хлъзгаше надолу по кален склон. Улф и Сайм явно бяха постъпили по същия начин, защото чу виковете им. зад себе си.

Бяха извадили късмет. Пързаляха се много по-бързо, отколкото биха могли да тичат, и това им даде известна преднина пред драконите. Хамиш продължи да се пързаля стотина метра, преди да стигне до една скала и да спре в плитка кал на локва. Улф и Сайм цопнаха също така тромаво зад него.

Хамиш скочи на крака и видя високия водопад отдясно. Езерото беше пред него, а на другия му бряг се издигаше разрушеният замък, забулен от дъжда, и осветен от прожектори.

Знаеше къде са – намираха се в западната част на долината, близо до водопада, в който бе паднала кабината им.

– Страхотно. Отново сме в изходна позиция – промърмори той.

– Не съвсем – каза Улф и посочи надясно.

На брега край водопада се издигаше малка постройка с пристан, на който бяха привързани няколко лодки.

Внезапен крясък накара Хамиш да погледне нагоре, Червеногърдите принцове кръжаха в дъждовното небе над тях.

– Към постройката! – викна той и побягна отново.

Задъхана, Си Джей тичаше нагоре по стъпалата в Драконовата планина заедно с Джонсън и Го-Го. Стълбата сякаш нямаше край.