Стотици миели минаваха през ума ѝ – дракони и крокодили, китайски войници е автомати и гигантски хеликоптери, завличани под водата.
Но зад всичко това имаше нещо друго.
Нещо в атаката на безухите дракони я глождеше. Нападението беше така координирано, така преднамерено и в същото време...
Драконите бяха интелигентни. Но както бе казал Бен Патрик, тяхната интелигентност беше интелигентността на древни влечуги, а според нейния опит влечугите винаги действаха целенасочено. Крокодилите и алигаторите бяха абсолютно праволинейни в мисленето си. Не правеха нещата наполовина, а атаката на драконите ѝ изглеждаше някак недовършена.
„Освен ако още не е приключила...” – помисли си тя.
Спомни си различните атаки на драконите – първо срещу кабината от въжената линия, после използването на кабината за щурмуване на административната сграда и да проникнат в станцията за управление на отпадъците. А преди малко бяха атакували два хеликоптера, в блатото и в подножието на планината,
Трябваше да има някаква цел, но засега Си Джей не можеше да определи каква е тя.
След десетина минути забързано изкачване стигнаха до площадката в горния край на стълбата.
Си Джей се преви, мъчеше се да си поеме дъх.
На площадката имаше врата и електрическо табло, монтирано на стената. То беше отворено и на металната му врата имаше карта на зоологическата градина:
Докато я гледаше, Си Джей осъзна, че вече е виждала тази карта.

Това бе картата на подземната мрежа от кабели, която бе видяла в контролната зала.
– Си Джей? – задъхано се обади Джонсън. – Какво има? Трябва да продължим.
– Чакай малко... – отвърна Си Джей, без да откъсва поглед от картата.
Помисли си за другите две карти на зоопарка, които бе видяла от пристигането си тук.
Първата беше на смартборда в Люпилния център, онази с хиксовете по нея.
Втората бе черната цифрова карта в главната контрол на зала и на таблета на полковник Бао в ловния парк – картата, която показваше драконите като движещи се разноцветни точки.
Си Джей си представи първата карта, онази от дъската в Люпилния център:

Спомни си хиксовете по нея и въпроса „ЗАЩО КОПАЯТ?”
„Хиксовете - помисли си тя. - Това са местата, на кои го драконите са били забелязани да копаят, но онзи, който ги е отбелязал, вероятно Бен Патрик, не е можел да обясни защо го правят. Местата изглеждат случайно разхвърляни.”
Сега Си Джей се вгледа по-внимателно в картата на електрическото табло.
Погледът ѝ се съсредоточи върху захранващите кабели в кратера:

И изведнъж видя връзката.
– Кабелите... – каза тя високо.
– Какво? – озадачи се Джонсън. – Какво кабелите?
– Хиксовете на онази дъска в Люпилния център отговарят на електропроводите в зоопарка на тази карта. Драконите не са копаели хаотично. А са имали план, цел.
– Какви ги говориш? – попита Го-Го.
– Вашите дракони са се подготвяли от доста време за днешния ден, Го-Го – каза Си Джей. – Благодарение на своите ампули на Лоренцини те могат да долавят електрическата енергия. Надушили са захранващите кабели и копаят покрай тях в търсене на източника на електричество на зоопарка. Това търсене ги е довело до – тя заби пръст в картата – административната сграда, която бе първата им цел.
Джонсън и Го-Го впериха изумени погледи в картата.
– Това обаче не може да е всичко... – каза Си Джей. – Трябва да видя...
Опита се да си спомни черната цифрова карта от таблета на Бао, на която също бе отбелязана административната сграда, но после се сети, че не е нужно да си я припомня.
Тя беше у нея.
Извади подобния на айпад военен таблет, който бе взела от обезглавения капитан, и го погледна.

Точките, показващи червеногърдите дракони, които се бяха струпали в административната сграда, сега я напускаха.
Си Джей увеличи изображението и го центрира върху тях.

Читать дальше