Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Нямаше никакво движение.

И никакви дракони.

– Онова там е офисът на поддръжката. – Го-Го посочи двуетажната остъклена постройка в ъгъла. Горният етаж имаше наклонени прозорци и почти всички те бяха разбити.

Си Джей забърза натам.

Тримата тичешком влязоха през вратата на офиса и бързо изкачиха вътрешните стълби до горния етаж.

Офисът на поддръжката беше направен на пух и прах На пода лежаха телата на двама техници с разкъсани гърла и зейнали кореми. Главната конзола беше разбита. Проводници хвърляха искри. Всичко беше оплискано в кръв.

И всички компютри бяха непоправимо унищожени.

Джонсън натисна няколко бутона.

– Всички тези машини са безполезни.

Си Джей намери телефон на конзолата. Слушалката също бе счупена на две.

– Трябва да опитаме ресторанта – каза тя.

Тракане някъде отгоре накара всички да вдигнат

Един панел на тавана се отмести. Си Джей се напрегна... и видя уплашено лице зад панела – лицето на младия електротехник, Ли.

Той ги гледаше, без да каже нищо.

– Ли? – Си Джей му помогна да слезе. – Добре ли си?

Той кимна бързо.

– Били сте нападнати от дракони ли?

– Няколко червеногърди принцове и един цар – отговори Ли на мандарин. – Нямаха уши. Работехме под кабината и разчитахме на звуковия ѝ щит, така че никой не си носеше часовника. Оказа се обаче, че щитът на кабината е безполезен срещу тях.

Си Джей се огледа нервно. Това място изобщо не ѝ харесваше. Нямаше достатъчно пътища за бягство. Лесно можеха да се озоват в капан.

Не бива да се задържаме тук. – Тя направи крачка към изхода. – Трябва да стигнем до ресторанта...

Млъкна, когато видя някакво движение с периферното си зрение – можеше да се закълне, че една от статуите помръдна. Не. Просто илюзия от премигащата светлина. Беше си само статуя.

И тогава статуята наистина се раздвижи.

Обърна глава към офиса на поддръжката и погледна Си Джей право в очите.

Пурпурен цар, с щръкнали заострени уши.

Съществото се хвърли с рев към горните прозорци на офиса.

– Внимавай! – Джонсън блъсна Си Джей, когато ноктите на големия дракон влетяха през разбитите стъкла.

Си Джей падна на една страна, Го-Го и Ли се хвърлиха на другата, а Джонсън се озова в средата и два остри като бръснач нокътя замахваха към него, оставяйки две кървави дири по гърдите му.

Джонсън рухна на пода.

Драконът изрева и малкото помещение се разтресе.

Си Джей изпълзя към Джонсън, като се промъкна под лигавата паст на дракона, метна здравата му ръка през рамото си и го измъкна настрани.

– Можеш ли да тичаш?

– Май да – изпъшка той.

Помъкнала Джонсън, Си Джей се втурна към вратата и стигна до нея точно когато два пурпурни принца се появиха в долния край на стълбището, видяха я и изреваха.

– По дяволите... – промълви тя.

– А сега какво, мамка му!? – извика Го-Го.

Си Джей затръшва вратата, заключи я и се обърна точно когато цялата глава на дракона влетя в офиса сред дъжд от натрошено стъкло.

Снишена, Си Джей видя преобърнатата кабина от другата страна на прозорците – покривът на предната ѝ част беше на едно ниво с тяхното. Долният край на кабината се намираше близо до моста, водещ към асансьора за гости.

– Го-Го, Ли, след мен. Джонсън, искам да дадеш

всичко от себе си! е;

И без никакви допълнителни обяснения се засили през офиса, извън обхвата на дракона. Прескочи един стол и двамата с Джонсън скочиха на контролното табло и през счупения прозорец , покрай дракона, и се приземиха на покрива на кабината, където Си Джей се плъзна надолу, влачейки Джонсън.

Плъзгаха се неудържимо покрай дракона цар, чиято глава още беше вътре в офиса.

След двайсетина метра Си Джей се пресегна с лявата си ръка и се вкопчи в металния мост, водещ към двуетажния асансьор за гости. Двамата с Джонсън рязко спряха.

Ли и Го-Го спряха до тях.

Си Джей отново преметна ръката на Джонсън през рамо и тръгна към асансьора. Стигна до него, следвана плътно от Го-Го и Ли. Натисна бутона за повикване.

Отвърна ѝ оглушителен рев.

Си Джей се обърна.

Пурпурният цар я гледаше свирепо от другата страна на въжената платформа. Принцовете бяха от двете му страни и се зъбеха.

Дзън!

Вратата на асансьора се отвори. Си Джей се вмъкна вътре с останалите.

Царят изръмжа дълбоко, след което нападна заедно с принцовете.

Докато вратата на асансьора се затваряше, царят скочи през празното пространство, като изблъска кабината на въжената линия, сякаш тежеше колкото перце. Принцовете полетяха с невероятна скорост. Си Джей се молеше вратата да се затвори по-бързо, защото в момента тя беше единствената бариера между нея и сигурната смърт.