Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

През целия им път зад водопада ги следваха блатни дракони – следваха ги по петите и от време на време ги стряскаха, като подаваха глави през водната завеса.

Но не нападаха. Звуковите щитове на часовниците все още си вършеха работата.

Хамиш си помисли, че блатните дракони са най-грозни от всички, които бе видял досега. Може би причината бе просто в цвета. Жълтодрехите, пурпурните и червено гърдите имаха някакъв стил с ярките си цветове. Тези масленозелени дракони с техните по-тъпи муцуни и кожа на петна изглеждаха като противни чудовища. Начинът, по който се спотайваха във водата, също не помагаше за подобряване на впечатлението.

Хамиш си спомни зеления грозник, който се бе появил изневиделица в Люпилния център и бе нападнал червеногърдия принц, и каза на Го-Го:

– Тези дракони изглеждат различно от другите.

– Защото са различни – отвърна Го-Го. – Блатните дракони са първите резултати от биоинженерната програма.

– От кое? – попита Улф. Той не беше виждал Люпилния център.

– Програмата за развъждане на крокодили каза Си Джей.

– Шефовете искаха повече дракони и затова използваха женски соленоводни крокодили като приемници

на оплодени драконови яйца – обясни Го-Го. Програмата в крайна сметка успя да произведе много „чисти дракони, предимно червеногърди, жълтодрехи и източни сиви, но в началото, докато биоинженерите се мъчеха да намерят правилната генетична матрица, се получи неочакван тип дракони – тези, които наричаме блатни.

– Значи блатните дракони не са се появили от яйцата в първоначалното гнездо, така ли? – попита Хамиш.

– Точно така – потвърди Го-Го. – Те са съвсем нови, изцяло дело на човешка ръка. Изкуствено създаден дракон, на практика девет части дракон и една част крокодил, получен тук, във Великата драконова зоологическа градина.

– Което е и причината да се различават толкова от останалите – каза Хамиш.

– Именно.

– Бяхме във вашия Люпилен център – каза Си Джей. – Не бих го нарекла най-приятното място на света.

– Определено не е. Както можете да си представите, драконовите яйца са много по-големи от крокодилските. Раждането на дракон убива крокодила приемник.

– Какво! – възкликна Хамиш. – Нима убивате крокодила майка, за да получите драконово яйце?

– Родилният канал на женския крокодил не е достатъчно широк за яйцето на дракон, така че се прави секцио. За съжаление операцията е фатална за майката. Много добре знам, че е безсърдечно и жестоко, но за шефовете ми това е приемлива жертва за създаването на този изумителен зоопарк,

– Приемливи жертви както нас – каза посланик Сайм.

– Да – тихо потвърди Го-Го. – Също като нас.

След около половин час газене във водата стигнаха края на водопада и се озоваха пред ниска скална стена.

– Аз ще мина пръв – каза Хамиш и започна да се катери.

Грохотът на водата изпълваше ушите му. Ако от другата страна ги чакаше втори китайски хеликоптер, нямаше да го разбере, докато не подаде глава над скалата. След кратко изкачване предпазливо надникна над ръба… и бе заслепен от ярката светлина на внезапно включен прожектор.

От другата страна на водопада ги чакаше втори Ми-17, кацнал, със спрян двигател. Десетима войници се бяха разпръснали в полукръг и бяха насочили автоматите си право към Хамиш,

Си Джей, Хамиш, Улф, Джонсън, Сайм и Го-Го излязоха изпод водопада с вдигнати ръце.

Дъждът се беше засилил.

Хеликоптерът беше кацнал на пет-шест метра над тях, върху каменна платформа, гледаща към водопада.

Зад него се извисяваше Драконовата планина – стръмен склон от неравна черна скала. Каменни стъпала водеха нагоре от водопада към платформата за наблюдение и продължаваха подобно на туристическа пътека нагоре към върха.

Си Джей се намръщи.

Предишния път китайците можеха да предположат, че ще ги открият в блатото. Сега обаче беше различно. Преследвачите им сякаш знаеха къде отиват. Запита се как...

И тогава, вдигнала ръце над главата си видя часовника на китката си. На него примигваше малка светлинка.

Устройството явно не генерираше само звуков щит, а вероятно имаше и джипиес предавател, чрез който китайците можеха да следят всичките си гости.

„През цялото време са знаели къде отиваме”.

Загледана в ръцете си, тя се запита и защо си прави труда да ги държи вдигнати. Най-вероятно войниците щяха да ги екзекутират на място...

Китайският капитан, командващ войниците – с военен таблет в едната ръка и с пистолет в другата – излая заповед и хората му се прицелиха.