Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Си Джей нямаше какво да направи. Крокодилът я беше спипал. Тя го знаеше, той също.

С мощно замахване на опашката крокодилът се хвърли напред.

Си Джей вдигна дясната си ръка да се предпази и крокодилът я захапа. Тя изкрещя от болка, когато предните зъби се впиха в рамото ѝ. Сякаш я беше стиснало гигантско менгеме. Очакваше да изпита изгаряща болка, когато зъбите на животното пронижат кожата ѝ, но дебелото ѝ кожено яке, взето от мъртвата дресьорка Им, беше бронирано с плочи от кевлар, които за щастие ѝ спестиха това.

Все пак крокодилът беше налапал цялата ѝ ръка и секунда по-късно грамадното влечуго я завлече под водата.

Моментен спомен за случая в Евърглейдс.

Мъжкият алигатор я завлича под водата, хванал главата ѝ в челюстите си. Зъбите му раздират бузата ѝ. Мехурчета и кафява вода изпълват всичко пред нея.

Има джобно ножче в чантичката на колана си. Малко, но остро.

Докато алигаторът започва да се върти, като едва не ѝ счупва врата, тя успява да измъкне ножчето.

Всички знаят, че ако наръгаш алигатор или крокодил в окото, той ще те пусне. Но ако главата ти е в устата му, това е почти невъзможно.

Затова Си Джей забива ножа в единственото място, което може да достигне – мекия корем на алигатора.

Ножът потъва в плътта. Алигаторът изсумтява от изненада, но не я пуска и продължава да се върти. Си Джей продължава да ръга корема му, разкъсва го, раздира кожата.

Раната на корема се разширява. Си Джей продължава да мушка. От раната потича кръв. Тя продължава да ръга. Започват да се изсипват черва.

Накрая въртенето става, по-бавно. Алигаторът отслабва. Си Джей продължава да нанася удари. Бори се за шибания си живот и няма да се предаде . Докато въртенето се забавя, тя забива ножа дълбоко в сърцето на животното.

То издиша шумно... и пуска главата ѝ.

Си Джей се дръпва назад, измъква се на калния бряг. Лицето ѝ е неузнаваемо, дрехите ѝ са на парцали.

Тя рухва в тинята, а някакви служители се появяват тичешком и стрелят във въздуха, за да разпръснат другите алигатори.

Си Джей губи съзнание.

Ще се събуди в болницата две седмици по-късно. Когато вижда съсипаното ѝ лице, годеникът ѝ Трой я напуска.

Този път беше различно. Този крокодил беше захапал ръката ѝ.

Цялата ѝ ръка, чак до рамото, се намираше в устата му. Макар че якето беше предпазило рамото ѝ от зъбите, силата на натиска си оставаше невероятна. Крокодилът имаше най-силната захапка на света.... добре де, без да се броят драконите.

При предишната атака Си Джей беше изпаднала в паника и бе действала под влиянието на адреналина.

Сега не беше така. Сега бе спокойна, с остър ум, който щеше да я извади от положението.

Приготви се за убийственото превъртане, което предстоеше всеки момент. Имаше план, но не можеше да си позволи да си счупи рамото при изпълняването му.

С мощно движение крокодилът се превъртя и я повлече.

„Това е, копеле такова. Върши си работата. Моят мозък, обаче е по-голям, от твоя”.

Крокодилът се опитваше да я удави, но докато се опитваше, Си Джей направи нещо странно – протегна дясната си ръка – ръката, която беше вътре в устата, – сграбчи меката тъкан в задната част на езика и я дръпна силно.

Тази мека тъкан представляваше палатална клапа, изключително важна за крокодила, тъй като затваря дихателната тръба, когато е под повърхността, и не позволява на водата да проникне в белите дробове.

И когато Си Джей повдигна палаталната клапа, водата нахлу в трахеята на крокодила.

Сега тя давеше него .

Крокодилът не разбираше какво става. Явно подобно нещо не му се беше случвало никога – жертвата да напада. Той се закашля, задави се, после...

... пусна Си Джей и избяга, размахвайки опашка.

Освободена от захапката на крокодила, Си Джей излезе на повърхността и пое глътка въздух.

Озова се в калейдоскоп от светлина и звуци.

Ревът на водопада и тежкият грохот на китайския вертолет изпълниха ушите ѝ; ярката светлина на. прожекторите я заслепи; а отнякъде гласът на Хамиш изкрещя:

– Си Джей! Зад теб!

Тя се обърна. Крокодилът се беше върнал. Беше събрал кураж за втора атака и сега се намираше само на метър и половина от нея.

Си Джей се напрегна за втория рунд. Стоеше на края на блатото, където високата тръстика се срещаше с проблясващата шир на езерото.

И тогава крокодилът спря.

Не нападна. Просто остана на място, като се взираше в нея от разстояние метър и половина.